Над 77% от инвестиционния обем у нас през първото полугодие се дължи на една трансакция
594
Сделките с активи, генериращи доход, е над 81%, а останалата част са трансакции със спекулативни имоти
Според доклад на Colliers през първата половина на годината обемът на инвестиционните сделки е почти 92.6 млн. евро. Над 77% от него се дължи на една трансакция с портфолио от индустриални и логистични имоти, и парцели за строеж. Сделките с активи, генериращи доход, е над 81%. Останалата част са трансакции със спекулативни имоти. Разпределението на инвестициите по сектори е както следва: 74% са индустриални и логистични площи, следвани от хотели (15%), офиси (8%) и земя за строителство (3%).
Нивата на възвръщаемост при първокласните имоти запазват стойностите си от предходната година, а именно – 7.75% за офисни и търговски площи и 7.50% за индустриални и логистични имоти. Местните инвеститори продължават да са трайно активни на българския пазар през последните години. Делът на българските купувачи от 2020 година насам постоянно се увеличава. През първата половина на годината обаче тази тенденция не е валидна, тъй като международните капитали стоят зад 77% от обема, съгласно данните от доклада на Colliers.
Централна и Източна Европа следва тенденцията, стартирала в Западна Европа, на намаление на инвестиционните обеми - като резултат от увеличените лихвени нива. Купувачите продължават да имат очаквания за ниски цени на активите, същевременно продавачите все още не са мотивирани да продават. България не е изключение, като през 2023 година обемите бяха с почти 25% по-ниски спрямо предходната година. За сравнение - в ЦИЕ този спад беше над 50%. През настоящата година се очакват повече инвестиции, отколкото през миналата, които все още ще бъдат далеч от традиционните стойности, характерни за периода преди вдигането на лихвените нива.
В по-атрактивните пазари като Полша, Чехия и Унгария се очаква да започне тенденция на сближаване на цени (в паралел на намаленията на основната лихва на ЕЦБ), и респективно първо там ще се възстановят инвестиционните обеми. В България ценова корекция все още липсва. Същевременно, в предходните периоди страната ни запази добри нива на активност, главно поради ниската задлъжнялост на икономиката, както и консервативния подход в инвестирането.
Приемането на еврото като официална валута в страната се отложи поради неизпълнение на критерия за инфлация, а липсата на редовно правителство може допълнително да го забави. Въпреки това очакванията са, че през 2025 година този процес ще може да стартира, като това е предпоставка за увеличение на интереса на международните инвеститори към България.
Търговските банки продължават да са много активни на кредитния пазар. Увеличението на лихвените нива в Европа не се отрази в голяма степен на местно ниво. През 2024 година банките в Европа за пръв път ще трябва да докладват съотношението на финансирани „зелени“ проекти. В тази връзка се очаква ESG да бъде все по-важен критерий при взимане на решение за отпускане на кредит, както и да бъде във фокуса и на по-широката общност участници на пазара – предприемачи, собственици, инвеститори, наематели. Цената на подобряване и модернизиране на вече остарелите сгради ще бъде значителна, но ще е по-ниска от алтернативата да бъдат оставени в настоящото им състояние.
Вижте още тук.
