НАСП: Промените в ЗУТ снемат административната тежест, но оставят поле за свободно тълкуване
177
Становището на Асоциацията касае законопроека за изменение и допълнение на ЗУТ, внесен в НС от Снежанка Траянска и група народни представители
Националната асоциация на строителните предприемачи /НАСП/ подкрепя предложените промени в ЗУТ и приветства МРРБ и НС за инициативата, тъй като за първи път вижда реални резултати по отношение на намаляване на административната тежест. Като реални участници в инвестиционния процес, членовете на НАСП считат, че промените ще доведат до по-ефективна работа на строителния бранш, създаване на повече продукция, а оттам – по-достъпни жилища за гражданите.
„Промените са резултат от много усилия и работа по събиране и анализ на експеритизи от активните участници в процесите. Ние от НАСП също бяхме част от този задълбочен дебат. Благодарение на това тези промени не са поредните, приети без оценката на реално засегнатите представителите на бранша”, казва Георги Шопов, председател на НАСП.
От НАСП обаче посочват, че някои текстове могат да предизвикат противоречия и представят и коментара си по отделните теми:
- С промяната в Чл. 113 /4/ т. 2 отпада необходимостта с работен устройствен план /РУП/ да се конкретизира покривът на сградата, като това се прави с техническия проект. По този начин отпада едно невъзможно на практика изискване на етап градоустройство проектантът вече да е решил покрива на ниво работен проект.
- С промяната на Чл. 134 /2/ т. 1 се дава времева яснота кога могат да се изменят влезлите подробни устройствени планове /ПУП/, отредени за публични нужди, но не отчуждени. Сега действащият текст фиксира времето до започване на отуждителната процедура, но не даваше срок за нейното завършване – нещо, недопустимо за законова разпоредба. Според НАСП тази промяна ще ускори вземането на справедливо и обществено полезно решение относно блокираните вече 30 години частни терни, които не носят никаква полза както за собствениците, така и за обществото.
- С редкацията на Чл. 145 /2/ още по-ясно се разпорежда, че общинската администрация проверява единствено съответствието на проекта с предвижданията на регулационния и застроителен план. С тази редакция се сваля и отговорността на общината за проверка на проектите относно правилта за застрояване. Така общинската администрация ще бъде разтоварена относно проверката на архитектурния проект за издатини и кули. Промяната е голяма крачка към намаляване на административната тежест. По този начин се премахва порочната практика едно и също нещо да се проверява 3 пъти от 3 страни – фирмата консултант, общината и ДНСК, без да се носи отговорност от никого. Това ще позволи на администрацията да спазва заложените в закона срокове и да освободи ресурс за обществено важни проекти.
За съжаление, въвеждането отново на Чл. 148 /16/, с който се цели регламентиране на това при какви условия на регулацията се издава строително разрешение, не се решава същинският проблем. Въвежда се понятието „осигурен транспортен достъп”. То е лишено от точна дефиниция, което го прави неприложимо. Нещо повече - предполага субективно тълкувание, а това отново е недопустимо за законова разпоредба.
Според НАСП наличието на частни имоти под уличната регулация е един от основните проблеми за развитието на градовете. Той не позволява да се изгражда инфраструктура, да се планира и да има цялостна градоустройствена концепция. Предложението на НАСП за решаването на проблема е въвеждането на механизма на уличната тегоба, за което от Асоциацията е представена ясна писмена обосновка, приета и одобрена от целия бранш.
Промяната в Чл. 178 /3/ т. 5 цели да регламентира задължението на инвеститора да изгражда публична инфраструктура, като изискването е да бъде осигурена връзка с елементите на транспортната и техническата инфраструктура, осигуряващи нормален транспортен достъп до съответния поземлен имот. За съжаление, с категории като „нормален транспортен достъп” това е невъзможно, тъй като е изцяло лишено от конкретика.
Промяната в Чл. 222 /2/ т. 12 задължава ДНСК да проверява и глобява общинската администрация при неспазване на изискванията на Чл. 5 при издаване на индивидуални административни актове. Това ще доведе до намаляване на административната тежест. По смисъла на Чл. 5 в администрацията забележките по дадена преписка могат да бъдат еднократни и единствено писмени. Нещо повече – това би дисциплинирало не само администрацията, но и самият инвеститор, тъй като при неотстраняване на забележките в двуседмичен срок, преписката се прекратява. По този начин администрацията ще се разтовари от преписки, които с години стоят в системата. При спазване на Чл. 5 ще се намали документооборотът и ще се регламентира писмено контакта на администрацията с гражданите и фирмите.
