Новата Директива за енергийните характеристики на сградите трябва да бъде транспонирана в българското законодателство до средата на 2026 година

08 / 10 / 2024 147

Ключов момент е превръщането на новостроящи се сгради в сгради с нулеви емисии

„Днес повече от всякога е важно устойчивите и зелени строителни практики да заемат централно място в декарбонизацията и адаптацията към климатичните промени“, каза заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева на третата годишна Конференция за строителство и инвестиции, организирана от списание „Мениджър“. Жилищният пазар, инвестиционният климат, зелената трансформация в строителството и дългосрочното развитие на градовете в България бяха сред основните теми, обсъждани на форума.

В рамките на дискусионния панел „Строителство с мисъл за бъдещето“ заместник-министър Колева представи изискванията на новата Директива за енергийните характеристики на сградите, която влезе в сила през май тази година и която до средата на 2026 година трябва да бъде транспонирана в българското законодателство. Директивата е част от Пакета „Подготвени за цел 55“ и цели да адресира сериозен за всички държави членки проблем, а именно - обстоятелството, че в Европейския съюз на сградите се дължат около 40% от потреблението на енергия и 35% от свързаните с енергията емисии на парникови газове.

По отношение на жилищните сгради България трябва да приеме своя национална крива за намаляване на средното потребление на енергия с 16% до 2030 г. и с 20-22% до 2035 г., като ще има свободата да избере какви мерки да се предприемат и към кои сгради да се насочат. За нежилищните сгради се предвижда постепенно въвеждане на минимални стандарти за енергийните характеристики за саниране до 2030 г. на онези 16% от сградите, които имат най-лоши характеристики, а до 2033 г. процентът на обхванатите сгради с най-лоши характеристики нараства на 26 пункта. Предвидена е и възможност държавата да освободи определени категории жилищни и нежилищни сгради от тези задължения, включително исторически сгради или ваканционни жилища.

„Ключов момент е превръщането на новостроящи се сгради в сгради с нулеви емисии“, изтъкна заместник-министър Колева. Тя информира аудиторията, че изискването на директивата е всички нови жилищни и нежилищни сгради да са с нулеви емисии от изкопаеми горива, считано от 1 януари 2028 г. за сгради, които са публична собственост, и от 1 януари 2030 г. за всички други нови сгради.

Постигането на заложените амбициозни цели изисква осигуряване на необходимото и адекватно финансиране, което да покрие първоначалните инвестиционни разходи. В периода до 2030 г. на държавите членки ще бъдат предоставени над 100 милиарда евро европейско финансиране в подкрепа на санирането, което да покрие първоначалните инвестиционни разходи, съобщи още Ренета Колева. Финансирането идва от няколко източника, включително фондовете на политиката на сближаване, InvestEU, заеми от Европейската инвестиционна банка, програмата LIFE за преход към чиста енергия, програмата „Хоризонт Европа“, включително партньорството „Сгради за хора“, Модернизационния фонд и Механизма за възстановяване и устойчивост.

„Не може да говорим за бъдещето на строителството, без да обърнем внимание на новите по-високи европейски изисквания в областта на управлението на водите, както и на ефективното управление на отпадъците от строителни дейности, а не бива да подценяваме и ролята на природосъобразните решения като зелени коридори, озеленяване на сградите и внедряване на зелена градска инфраструктура“, акцентира Ренета Колева. Министерството на околната среда и водите продължава активно да подпомага инвестициите в зелени проекти с над 2 милиарда лева чрез Програма „Околна среда 2021-2027“. Средствата са насочени към рециклиране, намаляване на водните загуби и подобряване на качеството на въздуха, както и за възобновяема енергия и зелени технологии.