13 години след първоначалната идея Община Пловдив ще ремонтира Дондуковата градина със заем за близо 4.5 млн. лева
321
Средствата за реконструкцията се прехвърлят от проекта за пробива до Водната палата, който се провали
Община Пловдив ще ремонтира Дондуковата градина чрез поемането на дългосрочен общински дълг от Фонда за устойчиво градско развитие в размер на 4.47 млн. лв. Това решиха общинските съветници на редовното си заседание вчера. Средствата за реконструкцията се прехвърлят от проекта за пробива до Водната палата, който се провали. Имаше идея част от парите да отидат за рестарт на проекта за довършване обновяването на зоопарка, но тя отпадна.
Паркът е първата градска градина под тепетата, тя е връстник на Третата българска държава, а от 1880г. лично швейцарско-българския ландшафтен архитект Люсиен Шевалас се грижи за нейното облагородяване. Инициатор за създаването ѝ е генерал-губернаторът на Санстефанска България княз Дондуков-Корсаков, чието име носи и днес. През 1992г. градината е обявена за паметник на парковото изкуство.
Дондуковата градина драстично се е променила от създаването й до днес. Малките, привидно незначителни промени, многократно наложени една върху друга, са оказали сериозно влияние. Нарушаването на автентичния вид на градината като паметник на градинско-парковото изкуство е факт. Лъчеобразното насочване на алеите се е запазило през годините, но са се появявили нови архитектурни елементи, типични за всеки период.
С нарастващата глобализация на Пловдив импозантния характер на Дондуковата градина постепенно се загубва. Единствената обществена градина, събирателен център на цялата буржоазия след Освобождението, днес е посещавана предимно от майки с деца и преминаващи граждани. За съжаление малцина са наясно, че „градината срещу Юг Енерго“ (както е наричана) е първата създадена градина в България.
Снимки: Citybuild.bg
Обновяването чака 13 години. След съгласуване на задание за проектиране от Министерството на културата през 2010г., през 2011г. е възложено изготвянето на технически и работен проект. Чак през 2016г. е направена актуализация на проектната документация за реконструкция на Дондукова градина и е издадено разрешение за строеж №124 от 14.05.2018г. от главния архитект на Община Пловдив, презаверено на 01.06.2021г.
Проектът за реконструкцията на Дондуковата градина е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и има избран изпълнител след обществена поръчка - Консорциум "Дондукова градина" със съдружници „Ай Ди Ел“ и „Рестстрой“. Предвидени са подмяна на подземната инфраструктура, изграждане на две нови детски площадки, създаване на водно огледало, увеличаване на зелените площи чрез намаляване на габаритите на алеите. Планира се и възстановяване на съществуващата беседка, която ще има връзка към Природонаучния музей и ще се използва за различни лекционни и образователни процеси на деца и възрастни.
Като концепция проектът възстановява градината в един по-стар период, близък до първоначалният й вид. Следва се визията преди последната реконструкция от 1978г., тъй като именно тя е донесла най-много нетипични елементи - архитектурни и композиционни. Правоъгълните ниши и клоцове се премахват. Алеите се изправят така, както са били в изминалите десетилетия. В пресечната точка на голямото кръгово пространство е ситуиран фонтан с динамичен воден ефект и осветление, обрамчен с тревна площ. Теренът е моделиран, като водната повърхност е на едно и също ниво с настилката. Когато фонтанът не работи, монтирани в чашата прожектори ще осветяват „водното око" и ще допълват парковото осветление.
Основното допълнение към проектната разработка е проектирането на павилион с лека остъклена конструкция оранжериен тип и лека ажурна предпазна ограда. Височината на оградата ще е средно 2 метра над терена, носещите елементи ще са колонки - метални квадратни кутии през 2 метра една от друга, като под тях ще се изпълни единичен фундамент, вкопан в терена. Между колонките ще се монтират хоризонтални метални елементи за промушване на вертикалните елементи на оградата. В горната и долната част на оградното пано са проектирани модулни декоративни елементи. По дължината на оградата ще са разположени врати тип “хармоника”, които маркират и подходите към градината. Вратите в основната си част повтарят паната на оградата, като единствено върховият им завършек описва линия на лека дъга.
Павилионът ще е ситуиран североизточно от Природонаучния музей в непосредствена близост до зала „Лотус“. Преместваемото съоръжение ще е от два метални модула от осемстенни обеми, завършващи с пирамидални покриви. Модулите са свързани помежду си и с две от cградите на музея с топли връзки, чиято конструкция и остъкляване са аналогични на тези на модулите. По този начин "зимната градина" става неразривна връзка от експозицията на музея. Архитектурата на модулите е съобразена с архитектурата на основната сграда на музея, като в голяма степен покритието им повтаря покритието на куполната му част. Растерирането на фасадните и куполни остьклявания е в мащаба на прозоречните отвори на основната сграда на музея. Цялостното остъкляване на модулите, наложено от функцията им (зимна градина за екзотични видове) ще осигури рефлекторни отражения на околната растителност на Дондуковата градина, като по този начин ще се осъществи дискретното им присъствие в градинския пейзаж.
Двете второстепенни алеи от кметството и от ул. „Софроний Врачански“ се запазват, а второ по-малко кръгово пространство се възстановява. В центъра му ще се монтира метална решетка с апликиран в нея надпис „1878г.“ - годината на създаването на градината. Решетката е и пресечна точка на траекториите на тънки струйки вода, бликащи от струйници, вградени в настилката - така нареченият „сух фонтан". Построена от водни струи арка ще сьздава атмосферна влага през лятото, превръщайки се в забавен кът за децата. Цветните фиryри по главната алея ще са с преобладаващ червен цвят - както някогашната „Червена алея“.
Ситуираната в миналото помпена станция на гърба на Природонаучния музей, някога прикрита с колоритен скален кът, сега е само купчина пръст със стърчащи решетки към входа на съоръжението. Дори и в този си вид обаче пространството, като единствена геопластика в градината, е предпочитано място през топлите месеци. Затова е проектиран нов скален кът с малка водна каскада. Пейзажна алея (типична за стила на градината в един по-стар период) ще води към този колоритен кът.
Главният подход от юг е организиран по нов начин. Паметникът на Иван Вазов е приютен вдясно от оста на алеята в ниша, в чиято предна част е ситуирана фонтанка с оригинално решение на обратната вода, протичаща през настилката - препратка към традиционния карловски двор от Възраждането. След преминаването на вечнозелени растения, отделящи входа и осигуряващи гръб на скупптурата, се открива перспектива по главния лъч със задънка фонтана.
Втора перспектива вдясно завьршва с цъфтяща група. Изградена около съществуващите японски вишни и церцис и допълнена с декоративни ябълки и розов глог, тя отделя детската площадка за най-малките деца.
Подходът от запад има за цел обединяването на функциите на лъчеобразната алейна мрежа с новопостроения ритуален комплекс. За целта е коригирана формата на входното пространство в съзвучие с кръглите зала, водна площ и цветни петна, отделено от улицата с алейно засадени цъфтящи дървета с ажурни корони (засадени на мястото на паркинга - затапващ в момента входа). След съществуващата фонтанка алеята се насочва към фонтана в главното кръгово пространство.
Подходът от североизток е центриран отново кьм фонтана. Възвръща се първоначалната визия и ориентация на алеята, като с това изместване иззиданите с глиц зидария стволове на дърветата остават в тревната ппощ, а в растера на освободената настилка остава само техният рисунък. Парковата мебел, осветителните тела, обзавеждане и паметниците са разположени в ниши, освобождавайки широчината на алеите за движение и механизирано поддържане.
За настилки ще бъдат използвани естествени материали - преобладаващи гранитни плочи, на места павета и бордюр от гранит окантват алеите. Гранитните плочи са разположени в напречни ивици с различна ширина. Разминаването на фугите създава възрожденски елемент и доближава настилката към растер, който е близо до първоначалните варианти от преди 1978г. и в същото време създава комфорт на преминаване на посетителите. Трите тона на сивото няма да се натрапват с излишна цветова багра и да се налагат в общата визия, като в същото време ще създават достатъчно нюансово заиграване, за да не се създаде излишна монотонност. Предвижда се настилката да е положена върху армиран бетон, за да може да влиза техника за поддържане на парка.
Ема Димитрова
