Одобриха програма за подобряване на достъпността на пешеходните подлези в София
349
Столичният общински съвет възложи на кмета да внесе до 1 февруари план с проектни предложения, индикативна стойност и поетапен график на реализация, както и да предвиди финансиране
Към момента значителна част от пешеходните подлези на територията на града не осигуряват базова достъпност - нито според нормативните стандарти, нито според принципите на хуманна и устойчива градска среда. Сред най-често срещаните проблеми са: стари метални рампи със стръмен наклон; неподходяща ширина на улеи за колички; неизправни или липсващи асансьори; липса на алтернативни решения при повредено или неизградено механизирано съоръжение; липса на всякакъв достъп за трудно подвижни хора, включително родители с колички, казват вносителите на одобрения доклад – общинските съветници Димитър Петров (независим) и Цветелина Симеонова-Заркин (ПП – ДБ).
„Особено тревожно е, че в почти всички подлези металните рампи са нефункционални и опасни. Те не могат да се считат за реална мярка за достъпност. Според добрите европейски практики, непосредствен и немеханизиран достъп (с умерен наклон) трябва да бъде първият и предпочитан избор, като механизирани средства (асансьори, подемни платформи) се прилагат само при невъзможност за други решения. Също така, подлезите следва да бъдат преоценени като функция - в редица случаи, при липса на трафик или при реализирани наземни алтернативи, те се оказват излишни, негостоприемни и опасни пространства“, казват вносителите.
„Съвременните урбанистични концепции препоръчват приоритизиране на наземно преминаване, особено в зони с интензивно пешеходно движение и семеен контекст. Достъпната градска среда не е само въпрос на инфраструктура - тя е въпрос на справедливост, на равенство и на дългосрочна визия за развитие. Когато един град е труден за навигиране с детска количка, когато родителите трябва да търсят обходни маршрути или да рискуват безопасността на децата си, когато хората с увреждания не могат да се придвижват самостоятелно, това означава, че градът не служи на хората, а им поставя пречки. Това има своето пряко отражение и върху демографската картина. Ако семействата с малки деца не се чувстват добре дошли и подкрепени в ежедневието си, ако родителството в града изглежда като непрестанна битка с тротоари, подлези и стълби, все по-малко млади хора ще изберат да създадат семейство тук“, коментират още общинските съветници.
„Достъпността е фактор в решенията за заселване, задържане и завръщане в града - тя е предпоставка за по-висока раждаемост, но и за устойчив приръст чрез задържане на млади семейства. Отделно от това, включващата и безопасна градска среда създава условия за активен и независим живот - за възрастни хора, за хора с увреждания, за деца, за родители. Това прави града по-жизнен, по-икономически активен, по-солидарен. София не може да бъде конкурентоспособна, иновативна и устойчива, ако изключва част от своите граждани от нормалното ежедневие“, казват в заключение вносителите на доклада.
Снимки: citybuild.bg
В този контекст Столичният общински съвет възложи на кмета на Столична община да извърши оценка и технически анализ на пешеходните подлези, включващ техническо състояние, възможности за достъп, безопасност и съответствие с нормативните изисквания. Необходимо е да се идентифицират подлезите с пълна липса на достъп и да бъде представен списък с приоритетни обекти, нуждаещи се от незабавно преосмисляне и интервенция. Предвижда се също така да бъде изготвен план-програма за поетапно подобряване на достъпността, включваща проектни предложения с ясно разграничение между: нискобюджетни и немеханизирани решения (например: изграждане на бетонни рампи с нормален наклон, оформяне на наземни пътеки със светофарно регулиране и др.); високобюджетни, но наложителни механизирани решения (асансьори, подемни платформи). Освен това кметът трябва да предвиди и опции за преустройство или закриване на подлези с отпаднала необходимост, при осигуряване на безопасен алтернативен достъп.
