Предстоят изложба и конференция по повод 90 години от обявяване на Витоша за Природен парк
221
Събитието ще се състои на 26 октомври
Съюзът на архитектите в България и обединение „Сдружение софийски архитекти“ към САБ организират изложба „Метаморфози“ по повод 90 години от обявяване на Витоша за Природен парк. Събитието, което ще акцентира върху развитието и проблемите на парка, ще се проведе на 26 октомври (събота) от 11:00 часа в Централния дом на архитекта на ул. "Кракра" 11 в София. По същия повод предстои и конференция.
Витоша е първият парк в България и на Балканския полуостров. През 1936 г., под влияние на Съюза за защита на природата – инициатор и за обявяването му, е изготвена и обнародвана Наредба – закон за защита на родната природа, според която паркът вече не е национален, а народен. Едновременно с това до 1952 г. действа специален Правилник за стопанисване и управление на Народен парк Витоша и включените в него бранища. Тези документи и последвалите лесоустройствени и паркоустройствени проекти способствали за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие и за регулиране на рекреационното ползване на парка.
В годините преди и след обявяването на парка са били извършени редица устройствени мероприятия, целящи неговото туристическо съоръжаване: създадени са 750 ха изкуствени иглолистни насаждения, възобновени са 200 ха остарели иглолистни култури, образувани са 4 горски разсадника, построени са два пътя – от Бояна до х. “Планинец” с дължина 8 км и от с. Драгалевци до х. “Алеко” – 14,7 км, прокарани са 22 км пътеки между по-важните местности и хижи, маркиран е скиорски път от Черни връх до х. “Тинтява” с дължина 7 км, поставени са 225 указателни стрелки и други табели, поставени са пейки за сядане за над 500 души, определени са 10 места за огнища, построени са 9 хижи с обща площ 1 310 кв. м и 630 легла, изработена е карта на територията в М 1: 5 000, а за туристически цели и такава в М 1: 30 000.
По това време паркът е представлявал самостоятелна административна единица с 9 души персонал. Година след обявяването му с постановление от 1 октомври 1935 г., Министерството на народното стопанство намалява площта с 6 200 дка, които се освобождават за паша на добитъка на селата Бистрица и Железница. През 1939 г. е публикуван Правилник за стопанисване и управление на Народния парк “Витоша” и включените в него бранища, който е действал до 1 август 1952 г., когато планината Витоша е обявена за Народен парк с площ 22 725,8 ха.
С последвалите Планово задание за изготвяне на лесоустройствен проект площта на парка е намалена до 15 807,3 ха, а със заповед от 1981 г. площта е увеличена до 26 547 хектара. На 8 февруари 1991 г. площта е увеличена до днешните 27 079,114 хектара. През 1989 г. Комисията по земята към МС изключва от селскостопанския фонд и включва в държавния горски фонд на НП Витоша 1 695 дка залесени силно ерозирани земи на АПК “Средец”. Площите на Бистрица и Железница нямат статут на парк и не се включват в границите му.
Снимки: Citybuild.bg
Във връзка с бъдещото развитие и стопанисване на парк “Витоша” главната задача на тогавашната управа е било изготвянето на окончателния културно-стопански план. Неговите основни положения по своята същност са много близки до постановките на съвременните планове за управление на защитени територии. Съвременно звучене е имало и намерението на тогавашната администрация да увеличи площта на Народния парк “Витоша” в югоизточна посока и постепенно да присъедини общинските и обществени гори в по-ниските части от Витоша.
