Световната архитектурна сцена се среща със същите проблеми, които наблюдаваме и у нас
82
Работата със съществуващи структури, намиране на алтернативни начини за трансформация на сгради и пространства изглежда са проблемите, които вълнуват света на архитектурата, казват от организацията „Ново архитектурно наследство“
Венецианското архитектурно биенале е едно от най-престижните архитектурни събития в света, а представените в него национални павилиони обикновено разсъждават по актуални за световната архитектурна култура теми. В началото на юли екипът на Ново архитектурно наследство (НАН) посети тазгодишното Биенале, участва в дискусията как да се направи Център "Кристо и Жан-Клод" в изоставения текстилен техникум в Габрово (в рамките на Българския павилион) и най-вече се запозна с това, което светът на архитектурата иска да каже по зададената от куратора Лесли Локко тема “Лаборатория на бъдещето”.
„Оказа се обаче, че през 2023-та година, в момент на задълбочаващи се социални, икономически и климатични проблеми, и по време на война, световната архитектурна общност трудно може да бъде обединена под общо послание. Може би затова не открихме и неоспоримо присъствие на темата, което да се обедини в едно изречение. Нека ви разкажем обаче за няколко павилиона, в които открихме теми и разсъждения, които пряко касаят нашата работа в Ново архитектурно наследство и отговарят на визията ни за развитието на архитектурата у нас и отвъд“, казват от организацията:
Павилионът на Турция - “Ghost Stories”, се фокусира върху изоставените сгради в страна, която през последните години е в мащабен строителен бум. Павилионът представя как в исторически план работата със стари сгради е била нормата в строителството, а днес се е превърнала в нишова практика.
Павилионът предлага нови начини и концепции, по които трябва да се отнасяме към съществуващата сградна субстанция. Днес навсякъде из България можем да открием следвоенни сгради, които могат да се трансформират и да се преизползват по креативни начини. „И точно както кураторите на турския павилион предлагат, нуждаем се от нови дефиниции за това какво е културно наследство и как трябва да звучи Венецианската харта през 2023 г.“
Австрийският павилион - “Participation”, направи опит да трансформира „Джардини ди биенале“ и да отвори своя двор към квартала „Санта Елена“ - един от малкото в града, обитавани от местни хора. Идеята е да се създаде публично достъпна зона за гражданите на Венеция. Кураторите обаче бързо се сблъскват с реалността, че “отварянето към местното общество” не може да бъде допуснато от властите.
Отказът за реализацията на тази идея е явна индикация за реалностите, свързани със законите и регулациите, които често ограничават активирането на нови пространства и реализирането на иновативни проекти особено в среда, наситена с културно наследство. „Ние вярваме, че то трябва да бъде ресурс за развитие, а не ограничител на иновативни идеи.“
Павилионът на Израел - “Cloud-to-Ground”, предлага нови начини за използване на изоставените из цялата страна следвоенни телефонни палати. Като жест към затворените сгради в страната кураторите решават да затворят и сградата на павилиона в Джардини, а телефонните палати са физически представени като модели в мащаб 1:50, сгушени в градината.
Изложбата представя как тези сгради се затварят и разрушават, докато нови центрове за данни се изграждат в страната с пълна скорост. Те предлагат дигиталната инфраструктура да се възползва от съществуващата мрежа от телефонни палати в Израел. Днес България среща същите проблеми с телефонните си палати, които стоят изоставени в центровете на градовете ни. „Павилионът ни кара да се замислим за възможни алтернативни функции за подобни сгради у нас.“
Словенската изложба - “+/- 1 °C: In Search of Well-Tempered Architecture”, дава смислени решения на актуален проблем - енергийната ефективност срещу културното наследство. Павилионът обръща внимание на парадокса, в който днешната архитектура решава екологичните проблеми чрез прилагане на все повече технологии, вместо да намери нови принципни решения.
Заедно с 50 европейски архитекти и млади артисти кураторите намират примери за местни строителни техники от целия континент и изместват фокуса от разбирането за местната архитектура и наследството като завинаги изгубени реликви от историята. Те предлагат да бъдат използвани като основа за интерпретации и създаване на екологични сгради. „Работата с архитектурно наследство е ключова част и от нашата дейност и вярваме, че за да интегрираме старите сгради към съвременните изисквания, трябва да потърсим нови възможности.“
Снимки: Ново архитектурно наследство
Българският павилион се представя с проекта „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“, който разглежда проблема с обезлюдяването и изоставените училища в малките населени места.
