Заместник-министър Дора Янкова: Обновяването на националния сграден фонд трябва да бъде основен приоритет за политическите сили
180
България изпълнява с бавни темпове изискванията за строителство на сгради с близко до нулево енергийно потребление, а голяма част от жилищните сгради са с лоши енергийни характеристики
На 30 декември м.г. България внесе първи вариант на Националния план за саниране на сградния фонд в България до 2050 г. в Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. Очакват се коментарите, за да продължи работата по документа, свързана с уточняване на финансовите въпроси, необходимите законодателни промени, създаването на нормативна база и др.
Проектът на плана прави анализ на текущото състояние, инвестиционните потребности и възможните политики и мерки, които да ускорят темповете за обновяване. Предстои разработване на финансова и времева рамка. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова по време на второто заседание на междуведомствената работна група, която изготвя стратегическия документ.
„Това ще бъде основният стратегически документ за трансформирането на сградния фонд у нас в обновен, енергийно ефективен и декарбонизиран актив до 2050 г. Трябва да разработим плана в детайли и да ангажираме политическите ръководства на държавата, за да се вземат решения за финансиране. Има различни варианти и сценарии, които могат да се комбинират като финансови ресурси и възможности за изпълнение, така че да се осигури инвестиционна стабилност и предвидимост“, подчерта зам.-министър Янкова, която е председател на работната група.
Ивайло Алексиев – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и заместник-председател на работната група, посочи, че към плана са разработени детайлни анализи на сградния фонд на база данни от Националния статистически институт, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и др. Новите анализи показват, че към момента в страната има около 2,1 млн. жилищни сгради с над 4,2 млн. жилища с обща полезна площ от 334 млн. кв. м. Само 54,3% от тях обаче са обитавани.
„45,7% или почти половината от сградите са необитаеми, което е сериозно увеличение спрямо 2011 г., когато обитаваните са били 73%. Налице са големи регионални различия, които ясно показват демографския спад, тенденцията за изоставяне на еднофамилните къщи в малките населени места и високата концентрация в многофамилните сгради в градовете вследствие на вътрешна миграция в търсене на работа“, коментира Алексиев.„Близо 29% от жилищата в обитаваните сгради са необитаеми, което води до допълнително изкривяване на енергийните анализи“, допълни той.
Алексиев информира, че през последните години домакинствата са реализирали редица мерки за енергийна ефективност със собствени средства – около 30% от тях са с поставена топлоизолация, а 50% – с подменена дограма. Близо 70% разполагат с климатици и термопомпи, което води до увеличено използване на електроенергия за отопление – ръстът е почти 48% от общото потребление. 49,1% от жилищните сгради у нас са с бетонна конструкция и тухлена зидария, като се наблюдава значителна еднотипност, която следва да бъде отчетена при структурирането на мерките за саниране. В периода от 1960 до 1999 г. е построен около 62% от сградния фонд, включително чрез промишлено строителство. Нежилищните сгради у нас са около 354 000 с обща площ от приблизително 94 млн. кв. м.
На заседанието стана ясно, че България изпълнява с бавни темпове изискванията за строителство на сгради с близко до нулево енергийно потребление. В същото време голяма част от жилищните сгради са с лоши енергийни характеристики. Темповете на обновяване са изключително ниски – малко над 0,5% годишно, при средноевропейско ниво от 3%. Данните за периода 2019–2023 г. показват, че сградите вече допринасят за намаляване на потреблението на първична енергия, което разкрива значителен потенциал за по-нататъшно подобрение.
Планът съдържа и раздел, свързан с енергийната беност и уязвимите домакинства, както и пътна карта. В нея е заложено потреблението на енергия в жилищните сгради да бъде намалено с 16% до 2030 г., а до 2035 г. – с още 6%. Аналогични цели са поставени и за нежилищния сектор. Това означава, че до 2030 г. страната ни трябва да обнови 10 млн. кв. м нежилищни и 56 млн. кв. м жилищни площи.
Планът отчита и сериозен недостиг на кадри за строителните дейности – консултанти, проектанти и инженери, което налага активно участие на бизнеса и академичната общност.
