Засилено полицейско присъствие, скандирания и спорове на висок глас съпроводиха първата публична "дискусия" за бъдещето на Княжеска градина в София

25 / 09 / 2026

Целта на събитието беше да се съберат мнения за пространството като място на памет и диалог

Вчерашното събитие в историческото пространство е част от проекта „Бъдеще за Княжеска градина“, който се реализира от Направление „Градско планиране и развитие“ на Столична община в партньорство с екип от професионалисти. Целта е първо да се съберат различни мнения както от експерти, така и от граждани, които да послужат за създаването на Концепция за развитие на Княжеска градина, а впоследствие и на задание за международен конкурс за нейната визия.

Скандирания „Тук не е Москва!“ и „МОЧА на чакъл!“, подвиквания и спорове на висок глас във връзка с частично демонтирания Паметник на Съветската армия не позволиха нормално провеждане на дискусия. Кордон от полицаи следеше поведението на крайни привържениците както на премахването на монумента, така и на техните опоненти, които настояват за неговото възстановяване.

Все пак, организаторите на събитието успяха да споделят вижданията си за бъдещето на пространството. Според кмета на район „Средец“ Трайчо Трайков е необходима институционална рамка, за да има градината свой дълготраен облик и най-накрая да се постигне хармония в различните възгледи за нея.

Княжеската градина да бъде място за различни поколения, без да е тържествено пространство – това е мнението на Даниела Колева – културолог и професор в катедра „История и теория на културата“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя работи в областта на устната история, антропологията на социализма и постсоциализма и изследванията на паметта. Автор е на книгата „Памет и справедливост. Лични спомени и публични разкази за комунизма“, а част от изследванията ѝ са посветени на паметника на Съветската армия и свързаните с него ритуали и публични разкази.

Монументалността е най-страшното нещо, което още присъства в Княжеската градина, затова идеята за друг грандиозен паметник е нещото, което никога не бих подкрепил, каза Йордан Ефтимов – поет, литературен критик и доцент по теория и история на литературата в Нов български университет. Той преподава курсове, сред които „Съвременното изкуство“ и „Увод в попкултурата“. В края на 90-те е част от арт групата Limbourg Brothers. Автор е на редица теоретични книги и дългогодишен редактор на „Литературен вестник“.

Всяко нещо, което ни връща назад като котва, а не като културни пластове, би било пагубно, коментира Петер Цанев – изкуствовед, теоретик и визуален артист, професор по психология на изкуството и художествено образование в Националната художествена академия. Като куратор развива изследователски проекти, свързани и с градската среда.

Според арх. Валери Гюров бъдещият международен конкурс за Княжеската градина трябва да тръгне от качествено задание и да завърши с качествено изпълнение на адекватен за времето проект, който да включва хората, а не да ги потиска или да ги принизява да се прекланят пред символи. Гюров е съосновател на сдружение „Трансформатори“, участва в проекти, свързани с градската среда, облагородяването на публични пространства и изкуството в града. Създател е на GIFTED – пространство, посветено на български артисти, колективи и брандове, които допринасят за съвременния образ на София и България.

В Княжеската градина трябва да се избегне конфликтният момент и вниманието да се насочи към културния и социален акцент, заяви доц. Ясен Кьосев – архитект и урбанист, ръководител на катедра „Градоустройство“ на Архитектурния факултет на УАСГ. Доц. д-р арх. Кьосев е също така част от екипа, разработил заданието за идеи за Княжеската градина през 2024г., чийто анализ и посока стават основа на настоящия процес по съвместно създаване на концепция за развитие и задание за обновяване на градината.

Граждани дадоха предложения за поставяне на паметник на цар Симеон Велики или на княз Борис Покръстител, поискаха повече дървета и възстановяване на ботаническата градина.

Източник на снимките: Citybuild.bg

Миналата седмица бяха проведени първите две експертни дискусии по инициативата. В първата бяха обсъдени кои елементи от наследството да бъдат запазени и как противоречивото наследство може да бъде интегрирано в бъдещата концепция за парка. Втората дискусия постави на фокус биоразнообразието, възможностите за подобрения и засилването на ролята на градината в тематичния парк „Зелена памет на София“. Ето и всички предстоящи събития от проекта: