„Златен лъв“ за най-добро национално участие в Биеналето за архитектура във Венеция получи Бразилия с павилиона си Terra (Earth)
Българският павилион, който разглежда проблема с обезлюдяването и изоставените училища в малките населени места, е класиран в топ 10 на най-впечатляващите експозиции в селекция на Artribune - най-голямата и популярна медийна платформа за култура и съвременно изкуство в Италия
Биеналето за архитектура във Венеция 2023 се провежда под надслов „Лабораторията на бъдещето“. Форумът е куриран от академика, преподавателя и автор на бестселъри Лесли Локо, според която архитектите имат уникалната възможност да представят амбициозни и креативни идеи, които помагат да си представим едно по-справедливо и оптимистично бъдеще. Журито включва италианския архитект и куратор Иполито Пестелини Лапарели (председател), палестинския архитект и куратор Нора Акауи, американския директор и куратор на The Studio Museum di Harlem Телма Голдън, южноафриканския основател и съредактор на списание Cityscapes Тау Тавенгва и полякинята Изабела Виезорек, архитект в Испания и изследовател и преподавател в Лондон. Наградите бяха връчени на церемония в събота в централата на La Biennale di Venezia - Ca’ Giustinian.
„Златен лъв“ за най-добро национално участие в Биеналето за архитектура във Венеция получи Бразилия с павилиона си Terra (Earth). Отличието е за изследователската изложба и архитектурна интервенция, които предлагат преосмисляне на миналото, за да се проектират възможни действия. Земята се разглежда като потекло и памет, като почва и територия, но и в нейните глобални и космически измерения - като общ дом. Изложбата е курирана от архитектите Gabriela de Matos и Paulo Tavares.
Изложбата разглежда земята едновременно като поетичен и като строителен елемент в изложбеното пространство. За тази цел акценти в павилиона са от пръст – като уважение към традициите на местните територии и жилища.
Първата галерия на павилиона, наречена De-colonizing the canon, поставя под съмнение версията, че Бразилия е построена в средата на нищото, като се има предвид, че местните жители са били изтласкани в периферията на региона с налагането на модернистичният град.
Втората галерия - Places of Origin, Archaeologies of the Future, се обръща към спомените и археологията, насочвайки се към бъдеще след изменението на климата, където „деколонизацията“ и „декарбонизацията“ вървят ръка за ръка. Кураторите извеждат напред наследството и практики към форми на социално и екологично възстановяване.
Специална награда на Биеналето за архитектура получи Великобритания за проекта Dancing Before the Moon. Отличието е за кураторската стратегия и предложенията за дизайн, които представят творби на шестима базирани в Обединеното кралство художници и архитекти, които използват комбинация от филми и предмети, за да ни карат да разсъждаваме върху индивидуални, семейни, културни, обществени и родови ритуали и как те използват изграденото пространство около нас. Британският павилион е място за преосмисляне на ролята, която хората играят при оформянето на средата. Той демонстрира необходимостта архитектурата да гледа отвъд сградите и икономическите структури.
„Златен лъв“ за най-добре представил се участник получи проектът DAAR на Alessandro Petti и Sandi Hilal (Стокхолм). Отличието е за техния дългогодишен ангажимент и ангажиране с архитектурни и учебни практики за деколонизация в Палестина и Европа.
„Сребърен лъв“ за обещаващ млад участник беше връчен на Olalekan Jeyifous, който живее в Бруклин, но е роден в Ибадан, Нигерия. Отличието е за мултимедийна инсталация, която разширява перспективите, предлагайки визии за деколонизирано и декарбонизирано бъдеще.
Журито присъди и три специални награди. Едната е за Twenty Nine Studio (базирано в Брюксел, Белгия) с проекта на Sammy Baloji (Лубумбаши, Демократична република Конго). Отличието е за инсталация от три части, която разглежда миналото, настоящето и бъдещето на страната.
Следващата специална награда е за Wolff Architects (базирани в Кейптаун, Южна Африка) - Ilze Wolff (Кейптаун) и Heinrich Wolff (Йоханесбург). Отличието е за инсталация, която отразява съвместна и мултимодална дизайнерска практика, както и нюансиран подход към изследванията и представянето.
Още една специална награда получи Thandi Loewenson от Лондон, роден в Хараре, Зимбабве. Отличието е за проект, който материализира пространствени истории.
„Златен лъв“ за цялостно творчество получи Demas Nwoko, роден в Нигерия художник, дизайнер и архитект. Той е пионер на движението за модерно изкуство в страната си, а неговата архитектура е новаторска, като се основава на традиционното африканско строителство. Демас Нвоко е особено известен с разработването на мерки за смекчаване на тропическия климат и насърчаването на принципите на устойчивостта - десетилетия преди това да доминира в масовото мислене.
България участва в Биеналето отново след 15-годишна пауза с проекта „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“, който разглежда проблема с обезлюдяването и изоставените училища в малките населени места. Българският павилион с проект на POV Architects и белгийския фотограф Александър Думарей е класиран в ТОП 10 на най-впечатляващите експозиции на световния форум. Селекцията е изготвена от Artribune - най-голямата и популярна медийна платформа за култура и съвременно изкуство в Италия. Освен България, в класацията попадат още Швейцария, Канада, Австрия, страните от Скандинавския полуостров, Словения, Чехия, Узбекистан, Латвия и Литва.
Снимка: Artribune
Селекцията включва 10 успешни и ефектни павилиона както по отношение на визуалното оформление, така и на концептуалната яснота. „Убедителната и запомняща се инсталация в павилиона на България разказва за обезлюдяването на една страна, която някога е била земеделска, и за опустяването на селата, а в някои случаи и на градовете. Снимките на Александър Дюмарей документират изоставените училища в една страна, която е загубила хиляди свои граждани през последните 40 години. Но има надежда и павилионът представя не само проблема, но и възможни решения“, пише в изданието.
Снимка: КАБ
По време на церемонията по награждаването във Венеция българският павилион в италианския град и центърът Топлоцентрала в София бяха място за дискусия по темата на проекта, предавана и онлайн. Събитието обедини участници от различни сфери, които изследваха възможностите за възраждане на тези региони. Вижте подробности тук.
Снимка: КАБ
Ема Димитрова