Ако една сграда не оживява чрез хората, от нея няма смисъл

642

Чрез адаптация и качествена архитектурна намеса изоставените училища в България могат да получат нова функция, но е важно не да се връщаме към миналото, а да се научим да живеем в бъдещето -  всичко това обвързано с локалното развитие


Източник: roi.bg

В събота се състоя официалното откриване на Биеналето по архитектура във Венеция и церемонията по награждаването на националните павилиони (спечели този на Бразилия), представящи изложби по темата „Лаборатория на бъдещето“. Българският павилион не спечели награда, но се представя дойстойно с проекта „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“, който разглежда проблема с обезлюдяването и изоставените училища в малките населени места. Българският проект е класиран в топ 10 на най-впечатляващите експозиции в селекция на Artribune - най-голямата и популярна медийна платформа за култура и съвременно изкуство в Италия. Селекцията включва 10 успешни и ефектни павилиона както по отношение на визуалното оформление, така и на концептуалната яснота. Успоредно с откриването на Биеналето лайв стрийминг обедини участници в дискусия във Венеция и София.

Темата на Биеналето - „Лаборатория на бъдещето“, засяга и темата за миграцията. През последните 30 години населението на България намалява с бързи темпове. Заради обезлюдяването все по-малко деца посещават учебни занятия. Всяка година десетки училища затварят врати. Някои от сградите са ремонтирани и преустроени в жилища или хотели. Повечето от тях обаче остават празни. Затова българската изложба на Биеналето изследва едно различно бъдеще в контекста на малките населени места и бягството от селските райони. Павилионът в Зала „Тициано“ във Венеция с прилежащия двор предоставя платформа за дебати и възможни сценарии за бъдещето. Част от изложбата са елементи от изоставените училища и дворове.   

Според авторите на проекта, на пустеещите сгради може да бъде вдъхнат нов живот, затова чрез нашия павилион те целят публична дискусия и активен обмен на информация. За да илюстрират нагледно процеса на изоставяне и обезлюдяване на цели селища и региони, кураторите Борис Тикварски, Божидара Вълкова и Мария Гяурова си партнират с белгийския фотограф Александър Дюмарей, заснел много изоставени места в България. По време на дискусията бяха предложени разнообразни решения, включително създаването на нови пространства, културни центрове, туристически обекти, развитие на местно производство и дигитализация. 

В дискусията в събота участва арх. Божидара Вълкова (POV architects) от кураторския екип. Презентация на тема ,,След разпада'' направи урбанистът Виктор Муньоз Санц (ТУ Делфт), който заяви, че е много важно селските райони да бъдат включени в развитието, а възможностите за това са връщането на производството в различните региони и създаването на еко общности.

Фотографът Александър Думарей коментира, че за съжаление не вижда голям потенциал за развитие на подобни места и сгради заради липсата на хора и инфраструктура. „Има голяма разлика между различните обекти – сграда на училище може да бъде преобразувана, но трудно могат да бъдат преобразени театър или басейн", каза той.

Според политика и общественик Мартин Заимов основна трудност е нашето ниско самочувствие и неразбирането за необходимостта от хармония между старото и новото. „Важно е не да се връщаме към миналото, а да се научим да живеем в бъдещето“, каза той.

Според арх. Моника Маринова от студио Think Forward, което има много проекти, свързани с иновативната училищна и градска среда, в ситуацията с обезлюдяването архитектите могат да променят по-скоро пространствата, отколкото самите сгради. Тя също отбеляза, че няма полза да се връщаме назад, а по-скоро да намерим новото в тях.

Ива Бонева от Сдружение за споделено учене ЕЛА отбеляза, че в тяхната дейност запазват образователната функция, но променят формата. Тя даде пример със създаването на Зелен образователен център (ЗОЦ) – бивше училище в с. Стъргел, в което Сдружението ще провежда безплатните си образователните програми за деца от уязвими групи, като ги съчетае с платени лагери и събития. Имотът се състои от основна сграда с две зали, кухня, бистро, сцена и веранда на първия етаж и леглова база за 84 човека на втория етаж и подпокривното пространство, както и работилница с три зали и 4 декара двор.

Много от селата в България се обезлюдяват, като така губим голям процент от разнообразието в страната ни, каза арх. Лиляна Тодорова (AnyColor studio). В същото време време в почти всички населени места има сгради на училище и читалище, които носят различен заряд, а чрез адаптация и качествена архитектурна намеса те могат да бъдат превърнати в летни училища или общностен център. Необходимо е обаче тези дейности да бъдат обвързани с локалното развитие като цяло, каза Тодорова.

Елена Стойчева - архитект и режисьор на филма "Училище не се продава", отбеляза, че е необходимо да работим за местата, където това е възможно, и да инвестираме в изкуство и култура. Тя е част от Сдружение „Фабрика за идеи” – платформа, която се занимава с неформално образование и създаването на мрежи от креативни и променящи хора. Развива се в областта на документалното кино, като има филмови проекти за различни истории в обезлюдяващи села.

Филмът на арх. Стойчева разказва за училището в село Свежен, за което първоначално Община Брезово иска да се смени статута, за да бъде продадено на частен инвеститор. Протестите на гражданите обаче обръщат нещата и общината отменя искането за промяна на статута, сградата е почистена от доброволци, но… дотам. През 2023 година училището все още е затворено, но каузата сградата да се превърне в обществен център, клуб на пенсионера или с друга полезна функция продължава.

Министърът на културата Найден Тодоров заяви, че темите на българската изложба са важни и са преди всичко социални. Те поставят един път проблема за образованието и втори път – за самите сгради. Ако един паметник на недвижимото културно наследство не бъде оживен от хората, от него няма никакъв смисъл, каза той. „От една страна имаме пренаселени градове, а от друга - села без хора. Имаме празни училища едновременно с голям процент необразовани хора“, допълни министърът.

Биеналето за архитектура във Венеция продължава до 26 ноември. Желаещите могат да видят българската изложба в Sala Tiziano, Fondamenta Zattere Ai Gesuati, 919, 30123 Venezia, IT. Проектът "Образованието е придвижване от тъмнина към светлина" беше избран след национален конкурс, организиран от Министерството на културата, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите.

Източник: roi.bg

Ема Димитрова

ОЩЕ НОВИНИ

Има технически проект за комплекс "Българка" в град Тервел

Има технически проект за комплекс "Българка" в град Тервел

Предстои да бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител на строителните работи за саниране на обекта

Ново градско пространство ще бъде оформено в района на строящия се стадион "Арена Варна"

Ново градско пространство ще бъде оформено в района на строящия се стадион "Арена Варна"

Целта е съчетаване на спортна инфраструктура, жилищно строителство, обществени пространства, бизнес и търговски функции, казват инвеститорите

Въпреки огромния нов ресурс за саниране до 2032 г., само една от всеки десет сгради ще може да се възползва

Въпреки огромния нов ресурс за саниране до 2032 г., само една от всеки десет сгради ще може да се възползва

Четвъртото издание на дискусионен форум „Кметовете говорят“ постави на фокус нуждата от ясни и прозрачни критерии при изпълнение на програми за сградно обновяване

Очаква се паркът в село Казичене в столичния район "Панчарево" да бъде реконструиран

Очаква се паркът в село Казичене в столичния район "Панчарево" да бъде реконструиран

Обектът с площ от 17 декара ще се превърне в зелена зона за отдих, обучение и открити спортни и културни събития