Ако една сграда не оживява чрез хората, от нея няма смисъл

22 / 05 / 2023

582

Чрез адаптация и качествена архитектурна намеса изоставените училища в България могат да получат нова функция, но е важно не да се връщаме към миналото, а да се научим да живеем в бъдещето - всичко това обвързано с локалното развитие

Източник: roi.bg

В събота се състоя официалното откриване на Биеналето по архитектура във Венеция и церемонията по награждаването на националните павилиони (спечели този на Бразилия), представящи изложби по темата „Лаборатория на бъдещето“. Българският павилион не спечели награда, но се представя дойстойно с проекта „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“, който разглежда проблема с обезлюдяването и изоставените училища в малките населени места. Българският проект е класиран в топ 10 на най-впечатляващите експозиции в селекция на Artribune - най-голямата и популярна медийна платформа за култура и съвременно изкуство в Италия. Селекцията включва 10 успешни и ефектни павилиона както по отношение на визуалното оформление, така и на концептуалната яснота. Успоредно с откриването на Биеналето лайв стрийминг обедини участници в дискусия във Венеция и София.

Темата на Биеналето - „Лаборатория на бъдещето“, засяга и темата за миграцията. През последните 30 години населението на България намалява с бързи темпове. Заради обезлюдяването все по-малко деца посещават учебни занятия. Всяка година десетки училища затварят врати. Някои от сградите са ремонтирани и преустроени в жилища или хотели. Повечето от тях обаче остават празни. Затова българската изложба на Биеналето изследва едно различно бъдеще в контекста на малките населени места и бягството от селските райони. Павилионът в Зала „Тициано“ във Венеция с прилежащия двор предоставя платформа за дебати и възможни сценарии за бъдещето. Част от изложбата са елементи от изоставените училища и дворове.

Според авторите на проекта, на пустеещите сгради може да бъде вдъхнат нов живот, затова чрез нашия павилион те целят публична дискусия и активен обмен на информация. За да илюстрират нагледно процеса на изоставяне и обезлюдяване на цели селища и региони, кураторите Борис Тикварски, Божидара Вълкова и Мария Гяурова си партнират с белгийския фотограф Александър Дюмарей, заснел много изоставени места в България. По време на дискусията бяха предложени разнообразни решения, включително създаването на нови пространства, културни центрове, туристически обекти, развитие на местно производство и дигитализация.

В дискусията в събота участва арх. Божидара Вълкова (POV architects) от кураторския екип. Презентация на тема ,,След разпада'' направи урбанистът Виктор Муньоз Санц (ТУ Делфт), който заяви, че е много важно селските райони да бъдат включени в развитието, а възможностите за това са връщането на производството в различните региони и създаването на еко общности.

Фотографът Александър Думарей коментира, че за съжаление не вижда голям потенциал за развитие на подобни места и сгради заради липсата на хора и инфраструктура. „Има голяма разлика между различните обекти – сграда на училище може да бъде преобразувана, но трудно могат да бъдат преобразени театър или басейн", каза той.

Според политика и общественик Мартин Заимов основна трудност е нашето ниско самочувствие и неразбирането за необходимостта от хармония между старото и новото. „Важно е не да се връщаме към миналото, а да се научим да живеем в бъдещето“, каза той.

Според арх. Моника Маринова от студио Think Forward, което има много проекти, свързани с иновативната училищна и градска среда, в ситуацията с обезлюдяването архитектите могат да променят по-скоро пространствата, отколкото самите сгради. Тя също отбеляза, че няма полза да се връщаме назад, а по-скоро да намерим новото в тях.

Ива Бонева от Сдружение за споделено учене ЕЛА отбеляза, че в тяхната дейност запазват образователната функция, но променят формата. Тя даде пример със създаването на Зелен образователен център (ЗОЦ) – бивше училище в с. Стъргел, в което Сдружението ще провежда безплатните си образователните програми за деца от уязвими групи, като ги съчетае с платени лагери и събития. Имотът се състои от основна сграда с две зали, кухня, бистро, сцена и веранда на първия етаж и леглова база за 84 човека на втория етаж и подпокривното пространство, както и работилница с три зали и 4 декара двор.

Много от селата в България се обезлюдяват, като така губим голям процент от разнообразието в страната ни, каза арх. Лиляна Тодорова (AnyColor studio). В същото време време в почти всички населени места има сгради на училище и читалище, които носят различен заряд, а чрез адаптация и качествена архитектурна намеса те могат да бъдат превърнати в летни училища или общностен център. Необходимо е обаче тези дейности да бъдат обвързани с локалното развитие като цяло, каза Тодорова.

Елена Стойчева - архитект и режисьор на филма "Училище не се продава", отбеляза, че е необходимо да работим за местата, където това е възможно, и да инвестираме в изкуство и култура. Тя е част от Сдружение „Фабрика за идеи” – платформа, която се занимава с неформално образование и създаването на мрежи от креативни и променящи хора. Развива се в областта на документалното кино, като има филмови проекти за различни истории в обезлюдяващи села.

Филмът на арх. Стойчева разказва за училището в село Свежен, за което първоначално Община Брезово иска да се смени статута, за да бъде продадено на частен инвеститор. Протестите на гражданите обаче обръщат нещата и общината отменя искането за промяна на статута, сградата е почистена от доброволци, но… дотам. През 2023 година училището все още е затворено, но каузата сградата да се превърне в обществен център, клуб на пенсионера или с друга полезна функция продължава.

Министърът на културата Найден Тодоров заяви, че темите на българската изложба са важни и са преди всичко социални. Те поставят един път проблема за образованието и втори път – за самите сгради. Ако един паметник на недвижимото културно наследство не бъде оживен от хората, от него няма никакъв смисъл, каза той. „От една страна имаме пренаселени градове, а от друга - села без хора. Имаме празни училища едновременно с голям процент необразовани хора“, допълни министърът.

Биеналето за архитектура във Венеция продължава до 26 ноември. Желаещите могат да видят българската изложба в Sala Tiziano, Fondamenta Zattere Ai Gesuati, 919, 30123 Venezia, IT. Проектът "Образованието е придвижване от тъмнина към светлина" беше избран след национален конкурс, организиран от Министерството на културата, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите.