18 април e Международен ден за опазване на недвижимото културно наследство
170
Той ще бъде отбелязан в Централния дом на архитекта в София, като денят ще е посветен на 100-годишнината от рождението на проф. арх. Пейо Бербенлиев
На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата. Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО. От деветте български обекта в Списъка на културното и природно наследство на ЮНЕСКО, седем са културни паметници: Боянската църква, Мадарския конник, Тракийската гробница в Казанлък, Скалните църкви на село Иваново (Русенско), Древния Несебър, Рилския манастир, Тракийската гробница в село Свещари (Разградско) и два са природни: Национален парк „Пирин” и Биосферния резерват „Сребърна”. В Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО са: Чипровските килими, Нестинарството, Обичаят „Сурва“, Бистришките баби, Събор на народното творчество в Копривщица.
Международният ден за опазване на недвижимото културно наследство ще бъде отбелязан от 18.00 часа в Централния дом на архитекта на ул. ”Кракра” 11 в София. Програмата за честването включва беседа за живота и професионалните постижения на проф. арх. Пейо Бербенлиев в сферата на опазването на недвижимото културно наследство, изложба “Брациговска архитектурно-строителна школа” с автор арх. Десислава Димитрова, изложба-конкурс на дипломантите от катедра “История и теория на архитектурата” на УАСГ за стипендията, учредена в чест на проф. Бербенлиев от инж. Веселин Венков, концертна програма на пианистката Мартина Табакова и коктейл.
Проф. арх. Пейо Бербенлиев е роден на 23 август 1923 г. в село Богданово, Бургаска област. През 1950 г. завършва архитектура в Държавната политехника при проф. арх. Станчо Белковски. От 1963 г. преподава във ВИСИ (сега УАСГ) като доцент по история на архитектурата, а през 1978 г. получава научната степен професор. От 1967 до 1984 г. е ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“. Като ръководител на катедрата проф. арх. Бербенлиев поставя основите на ново направление в архитектурното образование – Опазване на архитектурното наследство.
През периода 1963 – 1973 г. той е директор на Института за паметници на културата, а от 1973 г. е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура. През този период в страната се развива масова и високо организирана практика основана на челните теории по проучване, документиране, опазване, консервиране, реставриране, анастилоза и адаптиране на старинни недвижими ценности. ИПК бива всепризнат като НИПК = Национален. Става средище на корифеи на мисълта, но и практиката на международно призната равнопоставена българска Школа по паметници на културата.
Проф. арх. Бербенлиев е първият председател на Българския национален комитет на ИКОМОС и е сред основателите на международната организация във Варшава през 1965 г. Участник е в приемането на Венецианската харта. За приноса си към българската култура проф. арх. Пейо Бербенлиев е награден с ордените „Кирил и Методий“ I степен през 1970 г. и „9 септември 1944“ II степен през 1974 г. През 1974 г. проф. арх. Бербенлиев е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Несебър“.
Арх. Бербенлиев почива на 28 май 1999 година в София. През 2005 г., по инициатива на проф. д.т.н. инж. Веселин Венков, е учредена стипендия „Проф. арх. Пейо Бербенлиев“, която се връчва всяка година на някой от редовните дипломанти в катедра „История и теория на архитектурата“.
