Арх. Здравко Здравков: Повечето столичани не знаят за съществуването на сградата на Сточна гара – паметник на културата

670

Необходими са социализиране и работещ бизнес модел за тази зона и територията на гара Подуяне, като бъде запазена архитектурата, каза за CITYBUILD главният архитект на София по време на събитието "Зеленият преход на гарите"


На 20 юни беше представена инициативата „Зеленият преход на гарите“, която стартира диалог за развитие на терените в района на Сточна гара и гара Подуяне. Изложба и дискусия събра студенти, преподаватели, експерти, заинтересовани страни и граждани, за да обсъдят потенциала за интегриране и развитие на бившите индустриални терени около жп ареалите. Инициативата е на главния архитект на Столична община Здравко Здравков, а координатор — мултидисциплинарният екип на ГРАДОСКОП в диалог с Министерството на транспорта, НКЖИ и БДЖ.

Събитието “Станция София” се проведе в сградата на Сточна гара на ул. „Владайска река“ 2. По-рано през деня чуждестранни гости разгледаха терените и проектите, разработени от студенти от УАСГ за развитие на зоните около Сточна Гара и Гара Подуяне-разпределителна. Последваха закрити презентации на студентските проекти и интердисциплинарни работилници. По време на събитието привечер екипът на ГРАДОСКОП представи проекта "Зеленият преход на гарите", а международни експерти с опит в регенерацията и устойчивото развитие на градски пространства (ROTOR DC, Denkstatt Switzerland, 1010 Architecture and urbanism и 51N4E) представиха добри практики.

Арх. Здравков, има ли добри студентски идеи за развитие на терените в района на Сточна Гара и Гара Подуяне и възможно ли е някои от тях да бъдат реализирани?

Нещата са далече от реализация, защото на този етап коментираме бъдещето на тези пространства. Те са собственост на държавата и са част от транспортната инфраструктура, но в същото време разделят града (и комуникационно, и пешеходно, и като обвързаност с терени на социалната инфраструктура) и възпрепятстват развитието на контактните територии. Целта на този тип форуми е по-скоро да се намери начин за „съшиване“ на отделните територии, защото дори и от гледна точка на ценовите нива в район „Оборище“ и район „Хаджи Димитър“ например разминаванията са по няколкостотин евро и това се дължи и на начина, по който е достъпна територията, разположена от север.

Задачата е да се намери правилният фокус в тази територия и на фона на идеите, които има Министерството на транспорта за развитието на жп възел София, тя да се обвърже с комуникационно-транспортната система на града, така че железниците и метрото да бъдат надградени с наземния транспорт, територията да започне да работи адекватно и да бъде обвързана с останалата част от града.

Зоната на Сточна гара е изпълнявала функции за градска логистика, но с времето те са се променили чрез други видове транспорт. Може би трябва да се мисли отново за развитието на тази логистика и да се намери механизмът, по който метрото и жп инфраструктурата да бъдат обвързани с градската структура.

Дори живеещи наблизо и родени в съседни квартали софиянци не познават сградата на Сточна гара. Тя е паметник на културата, а в същото време предната фасада е скрита от павилиони за строителни материали.

Тази територия трябва да намери своята социализация, а социализирането на подобни пространства трябва да стане през намирането на работещ бизнес модел. Не е достатъчно да бъдат отворени вратите им за посетители - трябва да се намери механизъм те да се интегрират и да заживеят собствен живот, така че да носят доходи на собствениците (държавата през НКЖИ), като в същото време изпълняват пълноценна функция и се запазят като обекти на архитектурата и паметници на недвижимото културно наследство. Виждате, че това е уникална сграда, със запазена автентична дограма и настилки, която може да бъде място и за различни събития, но трябва да намери своята правилна функция.

Резултатите от дискусиите и проектите в инициативата "Зеленият преход на гарите" ще бъдат обобщени в доклад, който ще включва следващи стъпки и предложения за развитие. Сградата на Сточна гара остава отворена до петък включително между 13:30 и 17:00 часа, за да може да я разгледате и да видите изложбата на проектите. Тя е резултат от съвместната работа на студенти и преподаватели от пет катедри на Архитектурния факултет на УАСГ.  Проектът включваше и международни академични работилници с участието на ETH Zürich, Politecnico di Milano и Universita degli studi di Napoli.

*Вижте и коментара на главния архитект на Столична община Здравко Здравков за това какво се случва със зоната около Централна жп гара и подземния предгаров площад „Ротонда“.

Снимки: Citybuild.bg

Ема Димитрова

ОЩЕ НОВИНИ

Всичко най-ново от света на географските информационни системи на една сцена

Всичко най-ново от света на географските информационни системи на една сцена

Станете част от конференцията по случай Световния ден на ГИС

Столична община върна инвестиционен проект за 28 къщи на Боянското блато

Столична община върна инвестиционен проект за 28 къщи на Боянското блато

Администрацията е поискала актуален хидрогеоложки доклад с приложени резултати от лабораторни изследвания на земни проби

Разработена е архитектурна концепция за реконструкцията на 93. СУ "Александър Теодоров – Балан" в София

Разработена е архитектурна концепция за реконструкцията на 93. СУ "Александър Теодоров – Балан" в София

Компрометираният корпус на училището в район „Слатина“ трябва да бъде премахнат, като се предвижда изграждането на нови обеми

Държавата прехвърли имота за двор на Центъра за съвременно изкуство "Кристо и Жан-Клод" в Габрово

Държавата прехвърли имота за двор на Центъра за съвременно изкуство "Кристо и Жан-Клод" в Габрово

С пространството ще бъде създадена отворена връзка между сградата и речната зона 

Започна втория етап от възстановяването на Езерата на столичния Южен парк

Започна втория етап от възстановяването на Езерата на столичния Южен парк

Почистват се четири езера: „Панорама“, „Осморката“ („Патешка приказка“), „Безименно 6“ и „Езерото с папурите“

Разберете повече за историята на Резиденция "Банкя" и за нейната архитектурна стойност

Разберете повече за историята на Резиденция "Банкя" и за нейната архитектурна стойност

Филм на Фондация AfterPast може да гледате утре в 78. СУ „Христо Смирненски“