Представиха проекта за участието на България във Венецианското архитектурно биенале
184
Екипът се фокусира върху следите от обитание, обезлюдяване и по-конкретно - изоставените училища в България
На пресконференция днес в Министерството на културата бе представена концепцията на спечелилия кураторски проект, с който страната ни ще се представи във Венецианското архитектурно биенале 2023. В пресконференцията участваха представители на Камарата на архитектите в България (КАБ), на Съюза на архитектите в България (САБ), както и членове на журито и на екипа на спечелилия проект, обявен преди дни.
Снимка: Министерство на културата
Екипът на концепцията „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“ (Education is the movement from darkness to light) е арх. Борис Тикварски, Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Александър Думарей (фотография) и Костадин Кокаланов (графичен дизайн). Според авторите страната ни е с най-голям спад в нарастването на населението в света и прогнозата е то да намалее с още 22% през следващите 30 години. Резултатът е, че се раждат все по-малко деца и всяка година десетки училища, особено в по-малки населени места, затварят врати. Само през 2008 година техният брой надхвърля 300. Някои от сградите са реновирани и продължават да се използват, но като жилищни сгради или хотели. Повечето остават пусти. Това е и причината избраната от екипа тема да е контрапункт на зададената от главния куратор Лесли Локо - “Лаборатория на бъдещето”. Екипът в колаборация с фотографа Александър Думарей се фокусира върху следите от обитание, обезлюдяване и по-конкретно - изоставени училища в България.
Снимка: © Аlexander Dumarey, 2023 г.
Експозицията проследява алтернативно бъдеще, белязано от спад и обезлюдяване. "Имаме възможност да изследваме сградите, преди те да станат неузнаваеми или просто празни имоти. Целта на експозицията е да се улови един миг във времето и обективно, а не емоционално да зададем въпроси и да извлечем поуки. Това е опит да поемем отговорност и да приемем тези сгради като стопани", казват от екипа. Проектът е разделен на три зони. Едната е информационна (със снимков материал, социологическа информация, архивни снимки на изоставените училища, архитектурно заснемане на някои от сградите). Другата е по-скоро емоционална и в нея ще има възстановка на учебна стая с предмети, донесени от училищата на биеналето. Третата зона ще се опита да даде сценарии за бъдещето. Като част от представянето ще бъде експонирана детска катерушка-кълбо, а в дворното пространство - катерушка-ракета.
След 15-годишно отсъствие България се завръща на сцената на Венецианското архитектурно биенале. Конкурсът за кураторски проект за националното участие стартира на 20 декември 2022г. 34 проекта бяха разгледани от 8-членно жури под председателството на проф. д-р apx. Тодор Булев. 18-то издание на Биеналето ще се проведе от 20 май до 26 ноември тази година, а темата на форума е „Лаборатория на бъдещето”. Арх. Александър Стайнов от Министерството на културата е национален комисар за участието на България.
Доц. д-р Борис Данаилов от Министерството на културата изтъкна като сериозен успех наемането на зала «Тициан» в голям манастирски комплекс на Гран канале, в близост до спирка на градския воден транспорт на много престижно място. То разполага и с огромен вътрешен двор и аркада, които предоставят допълнителни условия за експониране. Тази зала е осигурена за години напред.
Според председателя на журито проф. д-р apx. Тодор Булев конкурсът е показал нова архитектурна вълна. Преобладаващите участвали архитекти са под 40 години, работещи или завършили в чужбина, а в екипите има присъствие на чуждестранни архитекти. Конкурсът показа нов поглед към архитектурата - не само като сграда, а като динамична среда - социална и пространствена, каза арх. Булев.
Критики относно спечелилия проект по време на пресконференцията и в коментарите в социалните мрежи са, че нямал общо с архитектурата и темата на биеналето „Лаборатория на бъдещето“ и че на преден план се извежда проблем (изocтaвeнитe yчилищa в Бългapия). Архитекти коментират, че темата е важна, но е добре да се отвори място за перспективи, решения и добри примери за преоткриване и преосмисляне на локалния потенциал. Според един от коментарите дори на фона на леко депресиращи картини могат да се разкажат интересни истории с поглед към бъдещето (като шанс за преразглеждане на територии). Задава се въпросът дали подобна тема да може да докосне посетителя, дали е само наша или е споделена, дали е шанс или оплакване, дали е добре да се покаже развитие или е чиста констатация.
Обмисля се всички участващи проекти да бъдат представени в изложба, както и да бъде издадена специална книга с тях, тъй като според журито всеки има своите достойнства. Галерия на всички 34 проекта по реда на тяхното постъпване може да разгледате на страницата на конкурса тук.
Запис от пресконференцията можете да гледате на Фейсбук страницата на Министерството на културата тук.
