Експертите: Разрухата в недвижимото културно наследство е резултат от политически решения

29 / 07 / 2025 196

Поредните предложения за законови изменения не премахват нито един от системните проблеми, стана ясно на дискусия, организирана от ИКОМОС

Недвижимото културно наследство е в състояние на катастрофа – в градските центрове, в бившите архитектурни резервати, в археологическите обекти. Системата за опазване беше разбита през последните десетилетия в резултат на политическите решения и интереси. Поредните предложения за изменения в Закона за културното наследство (ЗКН) не премахват нито един от системните проблеми, а задълбочават кризата. Паметниците на културата са част от националната идентичност и националната сигурност и тяхното опазване се нуждае от цялостна дълбока реформа въз основа на национална стратегия.

Тези оценки обединиха изказванията на експертната среща, организирана от Българския национален комитет на Международния съвет за паметници на културата и забележителните места към ЮНЕСКО (ИКОМОС). В дискусията участваха над 70 архитекти, археолози, художник-реставратори, които дадоха фрапиращи примери за разрухата и настояха за законодателни действия, така че България да се върне на картата на държавите с богато и съхранено недвижимо културно наследство. 

Действащият закон е рестриктивен и отчуждава собствениците и обществото от целите на опазването, подчерта в становището си ИКОМОС – България. Позицията на Центъра за реставрация на художествени ценности е, че ЗКН противоречи на националните традиции и интереси и на ратифицираните международни документи, а професионалните структури са унищожени.

„Системата стана силно централизирана и капсулирана. Моето обяснение за това е, че недвижимото културно наследство пречи на развитието, разбирано като активно строителство в историческите градски центрове, усвояване на терени и фондове. Тази икономическа логика получи политическа подкрепа в ущърб на националния интерес“, коментира проф. арх. Тодор Кръстев, световно признат учен в областта на паметниците на културата.

„Тенденция е специалистите да бъдат замествани от институции, в които може да няма нито един специалист“, каза археоложката проф. Диана Гергова. Според нея задължаването на музеите да се занимават с недвижимо културно наследство е следващ етап от подчиняване на системата на опазване, защото музеите са зависими от кметовете и общинските съвети и това изключва независимо и професионално отношение към наследството. Няма никакво разбиране, че опазването е интердисциплинарна дейност, няма национална политика за недвижимото културно наследство, всички дейности се съсредоточават в ръцете на министър, кметове и общини. 

Председателят на БНК на ИКОМОС арх. Габриела Семова - Колева подчерта, че държавата продължава избирателно да подпомага движимото културно наследство и непрекъснато отнема същностни функции на Националния институт за недвижимо културно наследство и системата за опазване. Държавното финансиране за паметници на културата, включително за консервация и реставрация, е около 20 пъти по-малко от бюджета за артефакти и съкровища, открити при археологически разкопки (движимо културно наследство).

„Трябва да спре имитацията на компетентност и загриженост и за тази цел е необходима стратегия за опазване с дълъг хоризонт, която включва законодателство, образование, лицензиране, стандарти, контрол, популяризиране, поощрения за собствениците, финансови механизми. Паметниците на културата са национално богатство, което днес крадем от нашите наследници“, обобщи арх. Георги Цапков.

Художник-реставратор Аглика Икономова постави акцент върху неглижирането на недвижимото културно наследство; върху тромавото двустепенно съгласуване от НИНКН и МК, което може да бъде фатално за спасителните дейности; върху Закона за обществените поръчки, който принуждава експертите да бъдат подизпълнители на подизпълнителите на подизпълнителите на строителните фирми; върху регистъра на специалистите, воден от МК, според който всеки е специалист по всичко. От около 160 художник-реставратори в края на 1990-те са останали 10-15. Приемствеността е прекъсната, в професията ни няма перспектива, констатира Икономова.

35% от недвижимите културни ценности са в процес на разруха, 10% са напълно изчезнали, 40% са обезобразени и едва 15% са със съхранена автентичност и в добро състояние – това е картината на действащия закон и на държавната система на опазване през последните 20 години. Унищожавайки културното наследство, ние като че ли подготвяме нашите земи за други хора, заяви бившият директор на НИНКН арх. Петър Петров, уволнен преди няколко месеца от министъра на културата Мариан Бачев. Архитектът представи пътна карта за решаване на проблемите, с която е запознавал без резултат поредицата министри от 2021 г. насам. 

„Всичко в сферата на недвижимото културно наследство зависи от министъра и тези правомощия трябва да бъдат намалени, защото това води до безобразия“, подчерта проф. Велислав Минеков от Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство и бивш служебен министър на културата. 

Снимки: Булфото

ИКОМОС – България покани на дискусията действащия министър на културата и всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите. Отзова се само народният представител Манол Пейков (ПП-ДБ). Във форума участваха представители на неправителствени организации, които мобилизират все повече гражданската енергия за спасяването на застрашени обекти. 

Експертите започват формирането на работни групи за изработване на адекватни конкретни предложения за реформа в опазването на недвижимото културно наследство. Арх. Семова предложи проект за декларация на професионалната общност. Тя е отворена за мнения и допълнения до края на тази седмица, когато ще бъде официално оповестена.