Експозиция на Захари Зограф в НХГ София
1856
На 17 ноември в залите на Националната художествена галерия ще бъде открита изложба посветена на 200 години от рождението на Захари Зограф.
Експозицията, която ще продължи до края на месец януари 2011г., представя най-значителните творби на автора - портрети, рисунки, икони, сбирката европейски гравюри, репродукции на стенописите.
Захари Зограф е български художник и иконописец виден представител на Самоковската художествена школа. Роден е в Самоков и е син на Христо Димитров. След това той учи при своя брат Димитър Зограф, с когото по-късно работи заедно. Той е един от родните художници с най-голямо творчество. Творецът внасят битови елементи в своите стенописи.
Най-известните му икони са тези в черквата „Св. Константин и Елена" в Пловдив и черквата „Св. Богородица" в Копривщица. Сред познатите му творби са също и иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир и други.
Захари Зограф работи повече стенописи. Най-популярните му творби са в Бачковския манастир /параклиса и черквата „Св. Никола"/, черквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенския манастир.
В периода 1851 - 1852 година творецът живее и работи в Атон. В този период той създава стенописите в манастира „Лаврата на Св. Атанасий". Захари Зограф е автор и на множество икони в Зографския манастир.
През 1850 година той създава три стенописни автопортрета в Бачковския, Троянския и Рилския манастир, а в по-късните си години рисува няколко ктиторски портрета. След като умира той оставя след себе си голям брой скици, които не са превърнати в истински произведения. В Националната художествена галерия, в Института за изкуствознание при БАН, в музея в Самоков се пазят десетки негови скици с туш и акварел, иконни изображения, орнаментални рисунки, скици от натура на хора и пейзажи, етюди, прерисовки на антични фигури. Сред тях са пейзажите „Бачковският водопад", „Бряст", „Аязмото при Кукленския манастир", „Романтичен пейзаж" и др.
