Градовете трябва да са Smart и с мисъл за климатичните промени
2419
За сигурността на местата, където живеем, за това как американските архитекти популяризират професията и се грижат за околната среда, разказа президентът на AIA Томас Воние.
Градовете ни са изправени пред сериозни предизвикателства за сигурността на своите жители, като природни бедствия, промишлени аварии, въоръжени конфликти и др. Заради случаите с терористични атаки по света грижата за безопасността на хората ще бъде все повече в центъра на вниманието, каза президентът на Американския институт на архитектите за 2017 година Томас Воние по време на конференцията Smart Cities на 6 април, организирана от Виа Експо. Затова технологиите ще помогнат да бъдем по-ефективни, а в новата ситуация институциите търсят и нови начини за разглеждане на архитектурата и дизайна във връзка със сигурността. Част от тях са адаптирането на публичните пространства и проучване на потока на движение на големи групи хора в тях.
Снимка: citybuild.bg. Томас Воние и зам.-председателят на КАБ арх. Николай Гълъбов, който съдейства за гостуването на президента на Американския институт на архитектите за 2017 година.
Томас Воние е лицензиран архитект и е активен в Съединените щати и Европа за организации с глобална индустриална насоченост. В началото той работи в научно-изследователски центрове за сигурността при строителство. Томас Воние ще стане президент на Американския институт на архитектите (AIA) през 2017 г. Той беше избран и за генерален секретар на Международния съюз на архитектите (UIA), със седалище в Париж и е пряко свързан със Съвета на архитектите в Европа.
Арх. Воние, отразява ли се необходимостта от умни и безопасни градове в проектирането на публични пространства и обществени сгради например?
Технологиите за наблюдение и управление по принцип дават възможност да се следи движението на хората, те анализират и идентифицират проблеми в извънредни ситуации. Мисля, че необходимостта от мерки за безопасност наистина се отразява в проектирането на публични пространства и сгради.
Какви примери може да дадете?
Напоследък например работим по университетски комплекси, като за един от кампусите първоначалният дизайн предвиждаше 35 входа, а в момента са само 7, като на всеки от тях има охрана.
Друг подобен пример е центърът на Лондон, към който преди терористичните атаки имаше много повече пътища, а сега са по-малко и всеки е контролиран. Такава е ситуацията и в Париж - като в Елисейския дворец например. Всичко е с цел по-лесно проследяване и контролирано влизане на хора и превозни средства.
Може ли да дадете пример със самото проектиране?
Ако се планира с цел предпазване от атаки, се намалява например количеството прозорци по фасадите, правят се по-дебели стени, предвижда се различно разпределение на площта - т.е., какво се проектира на предна линия и какво е по-защитено и скрито, като помещенията, в които стоят много хора.
Може ли да се каже, че има такава глобална тенденция заради терористичните атаки?
Да, може да се каже, и след всеки следващ инцидент тенденцията се засилва.
Предполагам, че е предимно за места, където се изисква по-високо ниво на сигурност?
Да, предимно за такива. Самите инвеститори и корпорации вървят в тази посока /като например редакцията на "Вашингтон Пост"/, но не говорят много за това заради сигурността.
Избран сте за президент на Американския институт на архитектите (AIA) през 2017 г. Какво предстои пред института?
Една от основните му задачи е да стои близо до своите членове и да разбере как работят и от какво имат нужда. Правим всичко, което можем, за да обясним на обществото каква е стойността на архитектурната работа и смисъла на това, което правим. Имаме 87 000 членове и се опитваме всеки от тях да е част от това.
Какви нови инициативи, конкретни цели и приоритети стоят пред института?
Резки промени не предвиждаме, важно е нещата да бъдат последователни и устойчиви. В големите градове като Ню Йорк, Сан Франциско, Чикаго, Хюстън, Далас и Маями имаме архитектурни центрове, където хората могат да влязат и да видят какво правят архитектите. Имаме 23 центъра, където се продава архитектура и искам да развия тази дейност. Работим много с кметовете, за да им покажем ползите за обществото от по-добрия дизайн.
Какво означава по-добра архитектура и дизайн в САЩ?
И ние не сме напълно удовлетворени от това, което постигаме. Често има презастрояване и неприятелска градска среда. Тук например /Интер Експо Център - бел. ред./, е невъзможно да се поразходя спокойно наоколо. А нашите градове пък са доста нерегулирани. Важно е да създаваме приятелска среда за хората и да покажем, че градовете ни могат да бъдат по-приятни за живеене.
Какво правите по отношение необходимостта от нов дизайн и идеи в архитектурата като противодействие на климатичните промени?
В САЩ ние наричаме това обещанието 2020-30. Нашите архитектурни фирми подписаха помежду си споразумение, че трябва да работят за климата и природата, и го показват на клиентите си, когато трябва да поемат определена задача.
Интервю на Ема Димитрова
