SIMPLE.ARCHITECTURE: Експресивна и семпла архитектура с проста геометрия
425
Опитваме се със стандартни форми да правим нестандартни пространства, които да стоят добре във времето, материалите да „подхранват“ идеята, а изпълнението да бъде достойно за материала, казва арх. Александър Йончев
Снимка: SIMPLE.ARCHITECTURE
Александър Йончев завършва университета Ecole Nationale Supérieure d'Architecture в Сент-Етиен във Франция през 2013 г. След това отива в Италия, където до 2015 г. работи в Damilano Studio Architects, където среща и си сътрудничи с някои от най-знаменитите съвременни италиански дизайнери. По време на своята практика арх. Йончев разработва различни проекти, поверени са му и такива, реализирани в Южна Франция. В този период той завършва допълнителни курсове към университета École Polytechnique Fédérale в Лозана (Швейцария) и Yale University (САЩ). В България арх. Йончев се връща през 2015 г. и до 2017 г. работи в известно българско студио, след което слага началото на SIMPLE.ARCHITECTURE. Студиото разработва впечатляващи проекти и получава няколко награди в международни и български конкурси.
Арх. Йончев, Вашият бекграунд е първо Франция, а след това Италия. Сега сте движещата сила зад SIMPLE.ARCHITECTURE. Защо избрахте България?
Има поредица от обстоятелства за това решение. Във Франция бяхме „форматирани“ да правим архитектурата като изкуство, а в Италия открих един различен свят на дизайна. Така се появи идеята ми да се върна в България и да правя нещо, което тогава ми се стори, че е нишово – един може би по-артистичен начин за правене на архитектура, който тук не е толкова познат.
Виждате ли положително развитие по отношение на създаването на качествена архитектура и дизайн в България през последните години?
Сравнявам този процес донякъде с феномена на гурме кухнята в България, която доби по-голяма популярност през последните години. Когато този тип кулинария навлезе у нас, хората започнаха да я търсят и да я изискват. След 10-15 години и в архитектурата и дизайна ще бъде така. Просто в началото е малко трудно, защото небцето и окото не са привикнали. Затова гледам да говоря по-смирено за това, което правя, защото първоначалната реакция е като към гурме храните преди години...
Снимка: ARCHINOVA
Има ли ситуации, в които сте отказвали обекти, защото не успявате да реализирате идеите си в определена посока?
Има такива случаи, защото ако проектът не доведе до високо качество архитектура, тогава няма смисъл. Дори финансовата причина не е толкова важна. Опитваме се да сме честни и да кажем какво искаме и се е случвало да насочим клиентите към други колеги. При някои проекти сме стигнали до определен етап, при други – до финалната точка. Трудно се намират клиенти, които харесват такъв тип архитектура, а се появяват и други трудности: административни, финансови, времеви… Все неща, с които се сблъскваме като архитекти, независимо какъв тип проекти правим.
В тази връзка очаква ли се реализация на проекта ви за еднофамилна къща в Гърция, който спечели награда в конкурса ARCHINOVA 2022?
Обектът е с български инвеститор, който е видял и харесал наши проекти. Първо събрахме информация относно това какво може да се случи на терена, защото е с малка площ за застрояване. Разработихме първоначалните скици, а заради спецификата проектът беше придвижен от местен архитект, който познава изискванията и нормативите за района. Предали сме идейния проект и се надяваме да има реализация.
Визуализация: SIMPLE.ARCHITECTURE
Кои са основните принципи, които следвате в работата си? Един от тях, разбира се, е SIMPLE…
Иска ни се да е SIMPLE, но заради различни обстоятелства до момента все още нямаме проект, за който да кажем, че на 100% показва какво искаме да правим. Засега във всеки проект има нещо, към което се опитваме да се нагодим – изискване на клиент, бюджет или нещо друго. По принцип ни се иска да правим семпла архитектура с прости геометрични форми, т.е. опитваме се със стандартни форми да правим нестандартни пространства, без обаче да е самоцелно и тенденциозно и да не е за сметка на функционалността, а да стои с тази очевадност, с която например стоят сградите на Мис ван дер Рое (Ludwig Mies van der Rohe – бел.ред.). Може би вкусът ми към този тип архитектура идва от това, че съм голям фен на архитекти като Тадао Андо (Tadao Ando - бел.ред.) и Валерио Олгиати (Valerio Olgiati – бел.ред.), които правят ясна, добре структурирана, изчистена и минималистична архитектура. Допада ми това, че такива проекти, макар и на много години, стоят еднакво съвременно и сега - нещо тотално като архитектура, което се вписва в мащаба на вселената. По-експерименталните проекти дават възможност да се проучат новите технологии и методи в строителството и в никакъв случай не ги дискредитирам, но мисля, че много често са жертва на бързата промяна във времето и не стареят добре като материали и детайли.
Най-новата ви реализация е частна къща в Созопол. Какво беше водещото при проектирането?
Клиентите искаха да направят нещо много съвременно и различно от съществуващата сграда. Те имат афинитет към изобразителното изкуство и скулптурата, затова усетихме възможност да им предложим нещо специфично. По принцип предлагаме най-радикалната идея, която в процеса на работа може да се поизмени, но се стремим да остане основната концепция. Опитваме се да направим максимално експресивна и ясна архитектура, а след това вече може да омекотяваме, оцветяваме и т.н. Моделът в случая беше максимално бяло, защото съществуващата къщата беше мрачна и с ниски тавани, дървени елементи, ковано желязо и цвят охра. А това е еднофамилна къща за ваканционно обитаване, която се нуждаеше от по-ефирно и елегантно звучене. Произведенията на изкуството също предопределят визията и така всичко се завъртя около тези различни, но допълващи се идеи: лятна къща, нещо ефирно, море и изкуство.
Снимка: SIMPLE.ARCHITECTURE
Къде се греши при използването на нови технологии в архитектурата, строителството и интериорния дизайн?
Вносът и предлагането на най-различни материали може да се окаже капан за архитектите, защото в даден момент започваш да се водиш от мострата и каталога на дадена фирма, вместо първо да определиш какво искаш да направиш в проекта и едва след това материалът да дойде на помощ, да „подхрани“ твоята идея. Затова понякога се получават недоразумения – на някои материали просто не им е там мястото. Аз лично бих заложил на вече утвърдени неща, макар да не съм противник на новите технологии - преди години например спечелихме международен конкурс във Франция за проекта Мемориал на мира, който беше с изискване да бъде направен с 3D принтиран бетон (проектът получи поощрителна награда в категория „Обществени сгради“ в конкурса ARCHINOVA – бел.ред.).
Визуализация: SIMPLE.ARCHITECTURE
Освен изборът на материал, много важно е и кой ще изпълни проекта – т.е. изпълнението да бъде възможно и достойно за материала. Имахме например един много малък по размери и бюджет проект - библиотека на открито в Борисовата градина, където изборът на дърво беше определен заради парковата среда, икономическата обосновка, защото е рециклируем материал и защото щеше да се сглобява и разглобява от хора, които не са специалисти.
Снимка: SIMPLE.ARCHITECTURE
На какъв етап е проектът за къща в Родопите, който спечели първа награда в категория "Проекти за частни къщи" в конкурса ARCHINOVA 2020?
Проектът получи разрешение за строеж още миналата година, но поради голямо забавяне в издаването на разрешението, възложителят междувременно промени инвестиционните си намерения. Доколкото знам, в момента имотът се продава, заедно с проектната документация и разрешението за строеж. Надявам се този, който го купи, да го изпълни така, както беше разработен, защото вярвам, че тази къща има огромен потенциал.
Визуализация: SIMPLE.ARCHITECTURE
Трудно ли се следват принципите за устойчива архитектура и строителство у нас?
Мисля, че принципите за устойчива архитектура не се познават достатъчно добре и тяхното недоразбиране понякога води до странни резултати. Това, което според мен е изключително важно, за да може една архитектура да се нарече „устойчива“, е тя да има минимален въглероден отпечатък - не само за нейното използване, но и за нейното изграждане. Въпреки, че на пазара се появяват материали, които се наричат „устойчиви“, заради технологията на тяхното производство например, когато трябва да бъдат доставени от хиляди километри до обекта, устойчивостта им се обезсмисля. Или пък материали, които минимизират потреблението на енергия на сградата, но самото им производство има много голям въглероден отпечатък. Вярвам, че трябва да се мисли локално, за да има шанс една архитектура да бъде наистина устойчива.
Има ли достатъчно разбиране за създаване на изчистена от дразнители среда, за хармония в пропорциите на различните пространства в зависимост от функциите, за връзката с природата?
Мисля, че доста клиенти разсъждават „по инерция“ – една къща трябва задължително да има четири фасади и прозорци на всички посоки. Питам се, дали? В работата ми като архитект се опитвам да преоткрия неща, които обществото счита за даденост. По мои наблюдения има много малко хора, които разбират и оценяват това. Изчистената среда, пропорциите и връзката с природата са неща, които на думи доста хора приветстват. Вярвам, че има накъде да се работи, за да може думите и крайния резултат да са в хармония.
Философията SIMPLE е приложима и в други творчески области. Партньорите на Simple Architecture от Simple Graphics покриват всички услуги в областта на графичния дизайн, уеб дизайна и рекламата.
-730.jpg)
