Идеи на студенти ще бъдат реализирани в двора на храма "Св. Пророк Илия" в столичния квартал Княжево

27 / 10 / 2022 307

За целта беше проведе конкурс за студентите в специалността "Ландшафтна архитектура и ландшафтно планиране" в УАСГ

На базата на курсов проект "Ландшафтна архитектура на обществена сграда/комплекс – храм „Св. Пророк Илия“ в кв. Княжево в София“ катедра "Градоустройство" в специалността "Ландшафтна архитектура и ландшафтно планиране" при АФ на УАСГ проведе конкурс-изложба за студентите в специалността от четвърти курс за учебната 2021/2022 година. В конкурса участваха 5 проекта, представящи идеите си за организация на дворното пространство на църквата, което със стоята богата дървесна растителност и раздвижен терен предлага интересни възможности за обемно-пространствени решения. На базата на представените решения и мнението на църковното настоятелство са възприети определени елементи, както и тяхното разположение в дворното пространство като окончателно решение за бъдеща реализация. За да стане дворът около храма приятно място за беседи, за да допълни функциите на храма и за да е в синхрон на духовната красота на църквата, е заложено да се разработи ландшафтен проект, в който да се развие флорално богатство от местна цветна растителност, беседки, кътове и детска площадка.

Миналото на княжевския храм "Свети пророк Илия" все още не е било предмет на задълбочено изследване. Знае се, че след Освобождението от турска власт сред жителите на софийското село Бали Ефенди (преименувано в Княжево през 1881г.), които дотогава се черкували в Бояна или Горна баня, възникнала идеята да построят свой православен храм. През 1886-87г. софийските жители Стефан Зографски, член на Касационния съд, Димитър Шишков и Иван Грозев, които имали имоти и къщи в село Княжево, се събрали с някои от първенците на Княжево и решили да инициират изграждането на постройка на църква в селото. След разногласия относно най-подходящото място за издигане на храма надделяло предложението той да бъде построен върху мястото на старата джамия, която според някои данни била срутена към 1886г.

В хроника на отец Стефан п. Минев се споменават майсторите Веле Димов, Д. Петров и Алекси Мирчев. Те са участвали в строителството, но не е ясно кой е бил архитектът, който е изготвил проекта на храма. Всъщност архитектурата на княжевската църква е изключително самобитна и няма аналог у нас. Големият централен островърх купол е добре пропорциониран, а неповторимият силует на храма се допълва от многобройни малки островърхи куполчета с декоративна функция. 

Сградата е била завършена през 1893г. и на 20 юли същата година храмът бил осветен от Софийския митрополит Партений. Зографисването на храма станало доста по-късно и е дело на художниците Кирил Кънчев и Жечко Мандов. В двора на храма, само на няколко метра от сградата на църквата, и до днес стои гробницата на Бали Ефенди. На два пъти тя е обект на палежи от неизвестни лица.