Инициаторите за ревитализация на Резиденцията в Банкя представиха идеите си по проекта
747
Предложенията са за СПА хотел, басейни, балнеология и рехабилитация, ресторант, място за култура, събития и коуъркинг, студентски общежития, спортни площадки и база за паркур, историческа изложба и парк, ботаническа градина, езеро и други
Снимка: Citybuild.bg
В сряда инициаторите на проекта The Residence / Резиденцията представиха в Централния дом на архитекта в София резултатите от дейностите по него до момента. Това са идеи след конкурс, три дипломни проекта и две визии за бъдещето на Резиденцията. Идеята за съживяване на комплекса в Банкя е на Николов & Николов Архитекти. По време на събитието синът на автора на проекта за Резиденцията и заместник-председател на САБ арх. Илиян Николов разказа за работата на своя баща (арх. Павел И. Николов старши), пътя за създаване на комплекса и неговите архитектурни достойнства, а арх. Павел И. Николов младши подчерта, че главната идея на проекта е не те като архитекти да решат съдбата да сградата, а да се допитат до обществото и тя да се върне на хората.
Снимки: Citybuild.bg
Към идеята за възстановяване на комплекса се присъединяват и Raynovski Architects (арх. Владимир Райновски) с участието на Колективът (ланд. арх. Мартин Янков и арх. Гергана Иванова) и Проект Бузлуджа (арх. Дора Иванова). Подкрепа оказват САБ, КАБ и УАСГ. Всяка от работните групи по проекта се е обединила върху обща дългосрочна намеса и е развила краткосрочна, за да тества дългосрочната. Николов отбеляза, че най-много е помогнал за реализацията на идеята арх. Михаил Сугарев. Неговата дипломна работа е разработена в учебно заведение в Милано. Първият етап от идеята му за дългосрочна намеса предлага временен достъп до комплекса чрез дървени рампи, които обикалят сградата отвън и свързват отворените тераси и проходимите покриви на различните павилиони. Пътят служи като разказ за историята, свързана с пространствата.
Вторият етап от проекта на арх. Сугарев предлага летен театър в задния двор на Резиденцията, като намесата служи за създаване на нова връзка между посетителите и архитектурното наследство.
Третият етап предлага един от павилионите да се разшири с външен басейн, свързан със съществуващия, а соларни стаи да има на покрива на балнеоложкия павилион. Арх. Сугарев предлага още ресторантът да остане ресторант с обществен достъп, а частта, ползвана за резиденция от Политбюро преди години, да се превърне в резиденция за артисти с прожекционна зала в бившето кино.
Дипломната работа на Илиян Стойков, разработена в Торино, предлага съживяване на комплекса с леглова база, културен институт и рехабилитационни центрове с басейни, ресторант, зона за култура и служебна площ. Червената лента през обекта на неговия проект символизира хората, които все още виждат през "червен филтър" подобни обекти от миналото и не могат да оценят реалната им стойност.
Жанета Янчева, която подготвя дипломната си работа в Техническия университет във Виена, е от Банкя. Нейното предложение е създаване на обществена част с фоайе, галерия, кино и ресторант, семинарни зали, зали за събития и администрация, стаи за преспиване и нова функция за създадените преди време къщи на бизнесдамата Масако Оя – ателиета, с връзка между къщите и резиденцията.
По време на събитието бяха представени и две визии за намеси в Резиденция Банкя на две работни групи. Тази на Ралица Ковачева, Маргарита Димитрова, Жанета Янчева, Димитър Димитров и София Канде предлага преместваеми павилиони, различни модули, места за коуъркинг, обучение, палатки, пасивен спорт, сцена, място за хранене, здраве, спорт и СПА, басейн, информационен център, маратонен маршрут и други.
Предложението на Цветомила Нещерева, Ана Радкова, Жасмин Деделянова, Александър Ганчев, Елена Добрева и Илиян Стойков е сградата да се превърне в културен център, да се проведе фестивал, а дворът зад нея да се ползва например за „Балканиале“ – събитие, организирано по подобие на италианското Биенале, което да предостави пространство за популяризиране на творци от Балканския полуостров. Предлагат се зони за информация и спонсори, за консумация, за историческа изложба, дискусии, парти зона и зона за събития на закрито.
Идеите от проведения от организаторите конкурс са комплексът да се ползва като пространство за събития, тренировъчна база за паркур, исторически парк и като факултет по кардиология, който да включва медицински център, ресторант с кухня и басейн, а до построените от Масако Оя еднофамилни жилища да се направят пътеки и да се разположат нови обекти като театър, ботаническа градина, кафене, езеро, спортна площадка и лифт, а самите жилища да се използват като студентски общежития или стаи под наем. Едно от предложенията е на Александър Ганчев от Raynovski Architects - интерпретация за СПА хотел.
Още една идея-провокация е за компютърна игра "Миротворческа градина" - Metaverse Augmented Reality (AR). Идеята на програмиста и концептуален художник, който живее в Берлин, е провокирана от войните в Близкия изток и Източна Европа. Според него към обекти като Резиденцията има голям интерес в Германия.
СОБСТВЕНОСТТА
Представянето приключи с дискусия по темата за възстановяване на резиденцията, като според арх. Дора Иванова (Фондация "Проект Бузлуджа") комплексът има голям шанс и потенциал да бъде възстановен. Нейната първа изложба и форум през 2015 година въз основа на дипломната й работа "Бузлуджа-паметта на времето", с която тя завърши образованието си по архитектура в Техническия университет в Берлин, беше в същата зала на САБ.
Снимка: Citybuild.bg
На дискусията не присъстваха поканените областен управител на София и кметът на Банкя. Затова пък се включиха жители на града, които претендират за частната собственост, която притежавали в Резиденцията. Един от тях припомни, че през април комисията по архитектура в Столичния общински съвет (СОС) отложи предложението на партия „Спаси София“ кметът на столицата Васил Терзиев да започне преговори Резиденцията да стане общинска собственост и да я възстанови като балнеоложки и конферентен център. През май предложението отново беше отложено със съгласието на вносителите, тъй като СОС би трябвало да възложи правен анализ на документите за собственост и на реституционните дела за терени в Резиденцията, а комисия да обследва състоянието на сградата и зелените територии около нея.
Източник: арх. Михаил Сугарев
В момента собственик на имота е Областна администрация София. Бившият управител Вяра Тодева беше изразила съгласие за прехвърлянето му на Столична община, но последният служебен премиер Димитър Главчев смени Тодева със Стефан Арсов, а изборите от 9 юни допълнително промениха ситуацията. Според кмета на Банкя Рангел Марков в районната администрация са получени инвестиционни намерения от ректорите на три университета - УНСС, НСА и Лесотехническия, които искали да получат резиденцията за своя изнесена база.
Източник: арх. Михаил Сугарев
ИСТОРИЯ
"Резиденция Банкя" е проектирана като държавен балнеосанаториум от арх. Павел И. Николов старши. След като от годината на завършването му през 1977 г. до 1980 г. комплексът е използван по предназначение, социалистическият лидер Тодор Живков превръща мястото в своя резиденция и така достъпът е ограничен само за него и най-висшите членове на управляващата комунистическа партия. След 10 ноември 1989 година при падането на политическата система Живков е принуден да се откаже от своята резиденция в Банкя и масивната сграда губи предназначението си.
Снимки: Citybuild.bg
През 1990 г. Резиденцията е предоставена на Българска асоциация за туризъм и отдих, а после е прехвърлена Столичния народен съвет. Година по-късно Столичния общински съвет (СОС) основава дружество "Софийски голф и кънтри клуб" заедно с фондация "Масако Оя". През 1992 г. СОС дава 51% от имота на новоучреденото дружество и до смъртта си през 1999 г. японската милиардерка Масако Оя живее в резиденцията. През 2009 година с решение на правителството управлението на резиденцията е прехвърлено на НСО, която го използва за тренировъчен център по-малко от година, след което сградата е предадена на областния управител на София.
Фотографии: Личен архив на арх. Илиян Николов (1978) и личен архив на Александър Стоянов (2024)
Инициаторите на проекта имат желание още тази есен да организират тридневен фестивал със събития на терена на Резиденцията, но за това е необходимо съгласието на областния управител. При възможност за реализиране на фестивала зоните около сградата ще бъдат обезопасени и почистени. „Чрез краткосрочните намеси (със спонсорство от частния сектор) искаме да покажем какво би било подходящо за дългосрочна намеса в Резиденцията“, каза за Citybuild.bg арх. Владимир Райновски. „Разбира се, ние се стремим да я запазим основно с оригиналната й функция, но този път достъпна за всички, като добавим и нови актуални функции“, каза още той.
Снимка: Citybuild.bg
Ема Димитрова
