Липсва систематизирана информация за недвижимите паметници на културата

70

От конструктивна гледна точка няма и приложима регламентирана законова рамка, стана ясно на дискусия, продължение на международната конференция по сеизмично инженерство


Международната  конференция по сеизмично инженерство завърши на 1 ноември с Дискусионен панел на тема "Законодателни рамки при прилагане на интегрирани техники при реконструкция и обновяване на сградния фонд и на сградите, обявени за недвижими културни ценности". Онлайн конференцията на 20 и 21 октомври беше организирана от Съюза на строителните инженери в България (ССИБ) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) - Регионална колегия София-град. Партньори на събитието са Европейският съвет на строителните инженери (ECCE) и Европейският съвет на инженерните камари (ECEC). Ето някои от дискутираните теми:

Според инж. Стефан Кинарев, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране-Регионална колегия София-град, липсва систематизирана информация за недвижимите паметници на културата (НПК). За някои от тези с национално значение такава има, но тя не е в подходящ формат за ползване. „Особено съм притеснен от липсата на данни в кадастъра и имотния регистър, може би това е пропуск в закона. Липсва анализ на инвестиционната среда за НПК, колегите от Гърция показаха стандартизирани документи за описване и оценка на НПК, подходящи за дигитализиране. Очевидно тези процеси трябва да се финансират и извършат от държавата“, каза Кинарев.

Зам.-председателят на Камарата на архитектите в България проф. д-р арх. Борислав Борисов смята, че професионалисти и собственици на НКЦ не могат да получават информация и да боравят с нея, независимо от приетото тази година изменение в ЗУТ (чл.3 ал.4) МРРБ да създава и поддържа публичен регистър на актовете, свързани с инвестиционната дейност, включително НПК. В тази връзка КАБ има законодателни предложения в две направления - създаване на ново законодателство чрез нов кодекс и предложения за частични промени в съществуващия ЗУТ.

Деканът на Строителния факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р инж. Емад Абдулахад обърна внимание на надеждността на НПК – обследването на сградите и количествената оценка на носещата способност. Според него подходът към недвижимите паметници на културата трябва да е коренно различен, а от конструктивна гледна точка липсва приложима регламентирана законова рамка. „Не би трябвало да чакаме измененията на ЕВРОКОД, а да изготвим национални правила за НПК. Съществуват проблеми и при строителството – липса на специализирана работна ръка и контрол и сертифициране на вложените материали“, каза Абдулахад.

Зам.-председателят на Камарата на архитектите в България арх. Константин Пеев отбеляза, че третирането на НПК е сложен процес, необходимо е да се осигурят условия за обитаване и надеждност, и едновременно с това тези интервенции да не се забелязват. Арх. Пеев е на мнение, че трябва да се създадат специализирани кодове за проектантите.

Модератърът на дискусионния панел инж. Димитър Начев, вицепрезидент на Европейския съвет на строителните инженери (ECCE), отбеляза, че дискусията се явява продължение на международната конференция по сеизмично инженерство, където са показани полезни и интересни практики, които бихме могли да приложим и в България. „За разлика от конференцията, която имаше впечатляваща посещаемост, към дискусията по законодателни проблеми интересът е нисък, защото колегите се умориха да слушат и на практика нищо да не се случва“, сподели Начев.

Законът за културата и наредбата към него не отговарят на нуждите на обществото и професионалната общност във връзка с това да направим сградите недвижими паметници на културата обитаеми, да ги социализираме и едновременно с това да бъдат конструктивно осигурени. КАБ, КИИП и другите съсловни организации трябва да защитават обществения интерес и да способстват за подобряване на средата за обитаване. Необходимо е да се изготви оценка за въздействието на ЗУТ и да се установят положителните и отрицателните моменти в него, да се обмислят участниците в инвестиционните процес и да определят ясно техните права и задължения, беше казано още по време на дискусионния панел.

ОЩЕ НОВИНИ

Ремонтът, реставрацията и реконструкцията на църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в Свищов очаква финансиране за реализация

Ремонтът, реставрацията и реконструкцията на църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в Свищов очаква финансиране за реализация

Инвестиционният проект е съгласуван с НИНКН, а номинацията му в конкурса ARCHINOVA 2023 ще е като препоръка при кандидатстването за осигуряване на средства, каза за Citybuild.bg кметът на община Свищов д-р Генчо Генчев

"Зелена къща" разработиха български учени

"Зелена къща" разработиха български учени

БАН е водещата организация по Националната научна програма “Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“ (ЕПЛЮС), а  финансирането е осигурено от Министерството на образованието и науката

В Международния ден за опазване на паметниците на културата откриват късноантичната сграда "Ирини" в Пловдив

В Международния ден за опазване на паметниците на културата откриват късноантичната сграда "Ирини" в Пловдив

Тя се намира в подлез „Археологически“ и е част от обект "Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол“

Теренно проучване ще се проведе в село Мандрица в Община Ивайловград

Теренно проучване ще се проведе в село Мандрица в Община Ивайловград

За новата дестинация за проучване на архитектурното и културно наследство се търсят доброволци

Фестивалът LUNAR ще преобрази отново най-красивите сгради, паркове и площади в София

Фестивалът LUNAR ще преобрази отново най-красивите сгради, паркове и площади в София

Третото издание ще се проведе в рамките на четири вечери - между 9 и 12 май от 21:00 до 00:00 часа

В Габрово представиха обновените Регионален исторически музей и Етъра

В Габрово представиха обновените Регионален исторически музей и Етъра

Двата проекта ни дават самочувствието да направим следващата стъпка – да се включим в надпреварата по кандидатстването на нашия град за Европейска столица на културата, каза кметът Таня Христова