Мечтата ни е да сме китайци!
5614
Защо мечтаят да са китайци, защо използват силен депилатоар, какво правят в една стая след официалното работно време и защо изработването на предмети за дома от бамбук е заразителна страст, от която няма измъкване, разказват двамата от Bamboo.bg.
Как започнате да правите бамбуковите лампи?
Васко: Преди десет години имах един познат, който от Африка изпращаше интересни неща-маски, музикални инструменти, тарабмуки, които тогава бяха много екзотични предмети. Той ги изпращаше, а ние ги продавахме в разни галерии. Обаче, човекът изчезна в един момент, и аз се принудих да опитам да направя нещо подобно на африканските неща. Започнах да правя тарамбуки. Беше трудоемка работа. Поръчвах „тялото" на бъчвар, после в банята у дома щавех кожата с депилатор. По-късно разбрах, че това се прави с негасена вар. В един момент в кварталната дрогерия започнаха да ме гледат странно, когато за кой ли път отидох да купя депилатоар и то поисквайки най-гадния, който изгаря на десетата минута кожата, пък ако може и четири тубички от него...Изобщо с тарамбуките беше голяма борба. По-късно имах няколко опита за други неща, които се получиха добре.
Снимка: citybuildhome.bg
Двамата от Bamboo.bg. Вляво-Васил Драндаров, вдясно-Михаил Стоянов.
Какво беше първото нещо, което направи?
Васко: Една стойка за дискове, която беше като прорязана пръчка, в която да влизат дисковете. Само дето с нокторезачка не я рязах! Тогава нямах никакви инструменти. Получи се чудно нещо, което изобщо не се разбираше какво представлява, защото дисковете скриваха цялата пръчка.
Мишо: Това всичко се случва у тях, в последствие работата се изнесе на балкона, който беше преустроен в работилница, тъй като това си е дърводелска работа и целия фин прах просто попива навсякъде...
Защо бамбук?
Първоначално ми хрумна, че мога направя от бамбук rain sticks, които издават звук подобно на дъжд. После нямам точно спомен как се случи с лампите...Но, аз имах една пауза от няколко години-седем, да бъдем точни, защото поръчките ставаха повече, отколкото можех да поема, тъй като това беше все пак хоби. И ми дотегна леко, защото по Коледа да работиш на балкона в студа и прахоляка не е много творческа атмосфера.
Снимка: Bamboo.bg-Васил в творческа атмосфера
Вие и двамата имате други професии...
Мишо: Аз съм завършил спортно училище, после работех като авиотехник, а сега съм банков служител.
Васко: Аз работя в една от големите фирми за фототехника и услуги, свързани с това, като официален пенкелер.
А как се събрахте?
Мишо: На един мой рожден ден. Бяхме у тях и на мен страшно ми хареса една висяща лампа, а той ме изненада, че е негово дело. И веднага му предложих да се хванем и да работим, защото в България никой не прави подобни неща, или се правят спорадично.
Значи, Васко изработва нещата, а ти менажираш общото дело?
Мишо: Не, и двамата работим. Аз веднага се запалих, а на него не му се занимаваше. Наехме едно помещение и супер ентусиазиран започнах и аз. Голям кеф беше като направих първата лампа! Веднага подарих на едни приятели следващите две лампи...От тогава минаха три години. Всичко започна с едно зеге, маса и малко инструменти. В последствие се оказа, че бамбукът е уникален материал за работа. Колкото повече го работиш, толкова повече ти се работи. Той всъщност е трева, не дърво. Трева с такива невероятни характеристики.
Снимка: Bamboo.bg-Работата е песен за Михаил
Има ли разлика при обработката му?
Мишо: Все едно е да работиш с желязо. Много е твърд. Но, както е твърд, в много случаи пък се проявява крехкостта му. Обработваме го с инструменти за метал. В Китай се правят скелета от него, защото е много надежден. Освен това нямаме усещането, че унищожаваме природата, тъй като когато се отреже, бамбукът израства за едно денонощия над метър.
Васко: Мечтата ни е де сме китайци! Но, засега го купуваме от вносители у нас.
Мислили ли сте да опитате с друг материал?
Мишо: Те нещата те увличат, но бамбукът си е нашия материал. Но, пък, ако работата се развие, защо не?! Сега започнахме да правим освен лампи, и масички, които са от гума на мотор. (И двамата са мотористи-б.а.)
Как работите над идеите си?
Васко: Ей, така. Хоп и идват!
Мишо: При мен е малко по-различно. Това беше предизвикателство, ново нещо, нов материал, търсех, гледах, четях. Попаднах на различни сайтове, където се оказа, че има много голяма общност от хора като нас. Черпим идеи, подобряваме ги...Идеите са навсякъде.
Какво ви движи, когато работите над нещо?
Мишо: Любопитството. Докато не го видиш завършено, не се спираш. Като четенето на интересна книга е-все си казваш, че прочиташ още една страница и заспиваш, а накрая се оказваш осъмнал и с прочетена книга, но доволен.
Как ви се отразява това на „нормалните" професии?
Васко: Засега не се отразява зле. Има само малко повече умора.
Ако трябва да избирате?
Избрали сме го!
Мишо: На 40 години вече знам какво искам!
Васко: За мен е още малко голям скок, защото парите още не стигат за самостоятелност с този „занаят".
Снимка: Bamboo.bg
Вие и двамата не сте дизайнери? Имате ли представа как ви приемат в професионалните кръгове?
Не знаем. Надяваме се да можем да работим с тях добре.
Снимки:Bamboo.bg
Интервю на Виляна Павлова
