На 19 юли може да се включите в последното обсъждане на идеята на Инициативен комитет за нов паметник до Братската могила в Борисовата градина
255
Крайно скептичен съм, каза кметът на район „Средец“ преди очакваното решение на главния архитект на София за издаване на виза за проектиране
Източник: Инициативен комитет. Проектът за паметника с поставена до него човешка фигура, която да даде представа за реалните му размери.
Основният радетел на идеята за изграждане на „Паметник на децата, загинали по време на трагичните конфликти в България 1923-1944“ - художникът Светлин Русев, почина през 2018 година. Той избира и мястото до празното в момента изкуствено езерце зад Братската могила (определен по времето на комунизма като паметник на „загиналите в борбата против фашизма и капитализма“). Според журналиста Велиана Xpиcтoва (ceкpeтар на комитета) мястото е подходящо, като то е получило принципно одобрение от главния архитект на София Здравко Здравков и от арх. Атанас Ковачев – ръководител на екипа, който подготвя Подробния устройствен план на Борисовата градина.
Източник: Район „Средец“. Извадка от проект за виза за проектиране.
През юли 2018 година вестник „Дума“ (в миналото официален вестник на Българската социалистическа партия с редакция в сградата на БСП) пише: „Продължава инициативата по идея на ДУМА за съграждане в централната част на София на паметник на децата, жертви на фашизма“. Начело на Инициативния комитет за паметника доскоро беше режисьорът, сценарист, писател и общественик Анжел Вагенщайн, който почина в края на юни. Сред членовете на комитета са още ген. Ангел Марин, космонавтът Георги Иванов, писателят Боян Ангелов, председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, писателят и журналист Къдринка Къдринова, журналистът Велислава Дърева, както и журналистът Ваньо Стоилов от Стара Загора, написал книгата „Сплав човешка“ с основна тема за „Ястребинчетата". В комитета са и скулпторите проф. Валентин Старчев - автор на монумента „1300 години България“, който беше демонтиран през 2017 година (вижте повече тук), както и проф. Иван Славов, по чийто проект е бъдещият паметник. Сред най-известните му творби са паметникът на Асеневци във Велико Търново (в колектив), комплексът "Създатели на българската държава" в Шумен (в колектив), "Кладата" - гр. Антоново, паметникът на Стамболов в София, "Разпятие" в Созопол и други.
Снимка: Citybuild.bg. Обелискът на т.нар. Братска могила, гледан от Езерото с лилиите.
Предвижда се „Паметник на децата, загинали по време на трагичните конфликти в България 1923-1944“ да се състои от две каменни тела и една детска фигура. На едното каменно тяло ще бъдат изписани имената на избитите деца, а на другото ще пише „Никога повече“. Има и още един елемент – гирлянда от дъбови листа под детската фигура. Размерът на паметника се предвижда да е 3 на 3 метра, а във височина – до 3,50 метра. Архитект е Иван Аврамов, който беше председател на Регионална колегия София-град към Камарата на архитектите в България.
Източник: Инициативен комитет. Снимка с макет и макет на детската фигура.
На първото обсъждане на идеята за паметника на 5 юли са присъствали само поддръжници на инициативата, каза кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков вчера в профила си във Фейсбук. Според Велиана Xpиcтoва идеята за новия паметник е обединяване, а не разединение, но на друго мнение е районният кмет. „Убеден съм, че погрешно смятаните за паметници пропагандни съоръжения от комунизма, които продължават да доминират градовете ни, единствено разделят хората и не позволяват на старите рани да зараснат. Затова съм крайно скептичен към идеята на инициативен комитет, силно свързан с неразкаялата се БСП за нов "паметник" в Борисовата градина. Макар и под маската на почит към загинали деца, всички догми от времето на обявения за престъпен комунистически режим са налице - от избрания период (1923-1944), през оценката за характера на тогавашното управление ("фашизъм"), та чак до харесаното място (до т.нар. Братска могила)“, казва той. Припомняме, че през февруари Трайков изпрати до областния управител искане за деактуване на Паметника на Съветската армия в Княжеската градина с цел да бъде прехвърлен на Столичната община и евентуално - демонтиран. На искането му обаче няма отговор, няма и развитие, след като през март Столичният общински съвет възложи на кмета да поиска от държавата преместване на паметника.
Снимка: Citybuild.bg. Изоставеното езеро зад обелиска.
Все още не е приет и Подробният устройствен план на Борисовата градина, който определя действията в нея, като една от причините за това според главния архитект на София Здравко Здравков е и обмисляне на идея на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за възстановяване на централната ос към Братската могила.
Източник: Lostbulgaria.com. Централната ос към Братската могила в миналото.
Мястото с езерцето и около обелиска стои занемарено от години, тъй като нищо не привлича хората там. Според един от коментарите във Фейсбук предложеният паметник ще бъде още един комунистически символ. „И нима има загинали деца само през този период? А след 1944 година? Освен това страната и градът ни са пълни с паметници, които разделят нацията и пораждат конфликти. Това ще е още един. Моля да не се дава разрешение за издигането на този паметник. И призовавам Столична община да вземе принципно решение да се издигат паметници само на поети, артисти, писатели, музиканти, певци, композитори и други изявени творци, на изследователи, герои от български народни приказки, символи на мир и други, които или да ни обединяват, или да отдават признание на хора-създатели, а не жертви“. Според друг коментар е необходимо да се концентрираме върху проблемите с децата: „Израства болно в много отношения поколение, което има спешна нужда от грижа и внимание. Паметниците на отминалите епохи са 50-та грижа на този фон“.
Снимка: Citybuild.bg. Стъпалата пред обелиска.
„Така или иначе, въпросната инициатива е минала през част от комисиите на общинския съвет и е стигнала до Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община, което в лицето на главния архитект на СО трябва да реши дали да издаде виза за проектиране“, казва още районният кмет. Остава съвсем малко до крайния срок днес (срокът тече от първото обсъждане на 5 юли), когато може да изпратите писмено становище на info@sredec-sofia.org. Другото, което можете да направите, е да присъствате на обсъждането за новия паметник на 19 юли от 17.30 часа в кино „Влайкова“ на ул. „Иван Асен II“.
Ема Димитрова
