Предвижда се възстановяване на стадион "Юнак" в Борисовата градина като спортно съоръжение в оригинални параметри
93
Първоначалната идея беше теренът да стане зелен амфитеатър
Снимка: Citybuild.bg
Днес е представянето на проекта за Подробен устройствен план на Борисовата градина в София. Една от предвидените намеси е възстановяване на стадион „Юнак“ като спортно съоръжение в оригиналните параметри на застрояване, със съпътстващите трибуни и обслужващата сграда по архивна проектна документация. Първоначалният проект на ПУП предвиждаше на мястото на някогашния стадион да се изгради отворен и общодостъпен зелен амфитеатър, но при корекциите на плана след обществените обсъждания предложението отпадна.
Снимка: Citybuild.bg
Според председателя на Съюза на архитектите Петър Диков Столична община трябва да поиска от държавата да й възстанови собствеността на терена на бившата ледена пързалка „Дружба“ и той да бъде отреден за парк, а не за стадион „Юнак“ (каквото е решението на Експертен съвет от 2018 година). Арх. Диков подкрепя първоначалното предложение на проектантския екипа на арх. Атанас Ковачев мястото да бъде зелен амфитеатър с частично маркиране на някогашните трибуни с места за сядане и организирането на пространството като място за социални контакти. Според председателя на САБ необяснимо е продължаващото настояване на Министерството на спорта да се възстанови „спортният“ обект стадион “Юнак” и то след като едно от основните качества на конкурсния проект, с които той спечели конкурса, беше именно че този терен се предвиждаше за зелена площ.
Източник: Ковачев архитекти
Исторически данни
След Освобождението част от територията на парка се използва за провеждане на войнишки учения. На мястото на стадион „Юнак” са били разположени руски гробища. През 1903г. на терена е разрешено изграждането на игрище на гимнастическото дружество „Юнак”.
През 1904 г. по повод на Третия юнашки събор в София, на югоизточния ъгъл на сегашните булеварди „Евлоги и Христо Георгиеви“ и „Драган Цанков“ се изгражда първото в града футболно игрище. До 1920 г. то е и единственото, се казва в информация от председателя на Съюза на архитектите Петър Диков.
В началото на 20-те години игрището е обновено и на него се провежда VI-ти юнашки събор. За това обновяване през 1924 г. Столична община предоставя 16 декара общинска земя на Физкултурно дружество „Юнак“. В края на двадесетте години стадион „Юнак“ се разширява и обновява и получава трибуни от четирите страни с места за около 25 000 зрители. Това за времето си е много голям стадион и на него са се играели срещите на българския национален отбор по футбол, както и срещите и финалите от Държавното първенство и Царската купа по футбол.
Игрището е завършено през 1930 г. и в него чрез дарения е издигнат паметник на юнаците-доброволци от I рота на XII лозенска дружина на Македоно-Одринското опълчение.
Монументът „Юнак-1912“ бил висок осем метра. Вътре трябвало да има музей, но идеята не се осъществила. Въпреки че гимнастическите дружества нямали нищо общо със създадената през 1932 година политическата организация със същото име, след войната паметникът е премахнат, а дружествата разпуснати, тъй като са смятани за шовинистки.
Източно от това игрище футболен клуб „Левски“ също получава терен от 16,2 дка. По-късно тази площ е увеличена до 26 дка и на нея е построен с доброволен труд и дарения стадион „Левски“ с 10 000 места. От 1931 до 1943 година на стадион „Юнак“ е имало и ледена пързалка и са се провеждали състезания по фигурно пързаляне.
Старите стадиони „Юнак“ и „Левски“ са разрушени през 1949 г. Върху част от тях през 1953 г. е изграден Националният стадион „Васил Левски”, а по-късно и стадион „Дружба” - първият зимен стадион с изкуствен лед. Пързалката се е ползвала за тренировките и срещите от националното първенство по хокей на лед, както и за свободна пързалка на кънки за гражданите.
След промените през деветдесетте години Ледена пързалка „Дружба“ се преименува на стадион „Юнак“ и се актува заедно с 18 декара терен като публична държавна собственост. „Стадионът“ обаче не възстановява функцията си за спорт. Преустройва се в дискотека „Индиго“, с която е свързано едно от най-трагичните събития за София в нашето време – смъртта на седем деца между 10 и 15 години. През декември 2001 година те бяха стъпкани от тълпата по заледените стълби към дискотеката. Още четири деца в критично състояние бяха спасени от лекарите. На мястото в момента има паметник, а дискотеката беше разрушена.
Снимки: Citybuild.bg
След този случай т.нар. стадион „Юнак“ дълго време бе затворен. До момента, в който правителството „Сакскобурготски“ по предложение на министъра на спорта Васил Иванов – Лучано променя собствеността от държавна публична в държавна частна и апортира терена, сградата, трибуните и пързалката в държавното частно дружество „Национална спортна база“. Според арх. Петър Диков е имало намерения за търговски обекти и за тенис зала на терена.
Снимки: Citybuild.bg
Снимка: Citybuild.bg, 2025г. В момента до бившия стадион има приключенски парк „Юнак“.
Снимки: Citybuild.bg, 2025г. Районът около метростанцията и към стадион „Юнак“.
В момента всеки може да се включи във финалното представяне и обсъждане на проекта за Подробен устройствен план на Борисовата градина, като разгледа и специално създадения за целта сайт. Програмата на информационната кампания е:
28 май, 17:30 ч.
Публично представяне
открита сцена в парк „Борисова градина”
30 и 31 май
Временна изложба „Борисова градина – зеленото сърце на София”
Локация в „Борисова градина”
17 юни, 17:30 ч.
Заключителна дискусия
открита сцена в парк „Борисова градина”
*Очаквайте подробности за предвижданията на ПУП и за други емблематични места в Борисова градина. Първите три материала от поредицата са за розариумите, за възстановяване на част от съществуващите в миналото детски атракции в парка, както и за бирарията в езерото "Ариана".
Ема Димитрова
.jpg)
