Старият Розариум в Борисовата градина в София е част от недвижимите културни ценности
38
С временна изложба, вестник и сайт започна финалното представяне и обсъждане на чакания Подробен устройствен план на най-стария и най-голям парк на столицата
Подробният устройствен план (ПУП) на Борисовата градина предвижда консервация и реставрация на различните културни ценности на територията ѝ. Основен принцип в Плана е осигуряването на превантивна защита и на обекти с обществена значимост, които нямат самостоятелен статут на паметници на културата. Целта на ПУП е и да гарантира, че историческите градински елементи като Розариума ще бъдат запазени според оригиналните им проекти.
Снимка: Citybuild.bg, май 2026г.
Първи Розариум
Първият Розариум на Борисовата градина – създаден в началото на XX век по идея на тогавашния главен градинар Йосиф Фрай, е част от недвижимите културни ценности в парка. За разлика от своя предшественик Даниел Неф (който предпочитал акациевите гори), Йосеф Фрай имал огромна страст към цветята. Той премахва канцеларията, конюшната и целия стопански двор и създава розариум (който по-късно неясно защо е занамарен).
През 1934 г. за първи път с конкурс за управител на отделение „Градини и паркове” е назначен специалист с висше специално образование - Георги Духтев. Увеличени са площта на Розариума и колекцията от рози. Новият розариум е с площ от 7 дка с 1 400 различни облагородени рози. Построени са метална беседка и фонтан.
При изграждането на днешния Национален стадион „Васил Левски“ (1949-1953 г.) се усвояват терени от парка, разположени в съседство с първия Розариум. Неговото пространство е най-осезаемо засегнато при мащабната реконструкция през 60-те години на XX век. Тогава се изгражда вторият етаж на трибуните и се оформят подходите към стадиона.
През 1984 година е изготвен нов паркоустройствен план от колектив на "Софпроект" с ръководител ланд. арх. Георги Радославов, който дефинира съвременните граници от около 3 декара и оформя пространството в стила на късния соцмодернизъм. През следващите десетилетия на прехода обаче Розариумът не е във вида, който заслужава.
През 2019 година Столична община направи реставрация на Розариума по чертежите от 1984 година. Засадени са 2 000 рози от над 50 сорта. Поставен е нов декоративен фонтан, изградени са живи плетове, перголи за катерачни рози и парково осветление.
Снимка: Citybuild.bg, май 2026г.
Втори Розариум
В периода 1957-1960 година колектив с ръководители арх. Иван Евгениев и Стефан Добрев изготвя благоустройствени проекти за територията до ул. „Драган Цанков”. Реализирани са детската светофарна площадка, атракционен център с кът „Кривите огледала”, водното каналче за лодки и по-новият Розариум наблизо. Изграден е в кръгла форма, като замисълът му е бил да бъде модерна алтернатива и да компенсира площите, които старият Розариум губи заради спортната инфраструктура.
Снимка: Citybuild.bg. Алея към по-новия розариум откъм бул. "Драган Цанков", 2017г.
С временна изложба, вестник и сайт започна финалното представяне и обсъждане на проекта за Подробен устройствен план на Борисовата градина. Програмата е:
23 и 24 май/ 30 и 31 май
Временна изложба „Борисова градина – зеленото сърце на София”
Различни локации в „Борисова градина”
28 май, 17:30 ч.
Публично представяне
открита сцена в парк „Борисова градина”
17 юни, 17:30 ч.
Заключителна дискусия
открита сцена в парк „Борисова градина”
.jpg)
