АУРА – нестандартна изложба на съвременна българска скулптура
218
Целта е да се експериментира с естетическите и смислови възможности на далечината и недостъпността при възприятието на художествените произведения.
В своя вече станал класически текст "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост" Валтер Бенямин констатира, че една от съществените характеристики на модерността в сферата на изкуството е онова, което той ще нарече загуба на аурата на творбите. Тази загуба се дължи на появата на нов тип технически средства за възпроизводство на изображения - фотоапарата и кинокамерата. С тяхната поява и превръщането на фотографията и киното в изкуства се появяват творби, за които понятието оригинал вече не е приложимо, т.е възпроизводимостта е тяхна структурна възможност. Репродукциите на произведения на изкуството, фотографиите и кино-филмите постепенно са довели, според Бенямин, до загуба на аурата или авторитета на творбите на изкуството. Аурата е невъзпроизводимото в творбата, както по отношение на нейната материалност, така и по отношение на контекста (смислов и пространствен), в който е създадена и поставена. Поставянето на творбите на изкуството в музея е първата крачка към тяхното откъсване от традицията и специфичната среда, в която са били поставени. Репродуцирането им е логично продължение на тази тенденция.
Бенямин дефинира аурата така: "уникално явяване на една далечина, колкото и близо да е тя". В бележка под линия, с която пояснява тази дефиниция, той добавя, че тази дефиниция "не е нищо друго освен формулирането на култовата стойност на художественото произведение в категории на пространствено-времевото възприятие. Далечината е противоположността на близкото. Същностно далечното е недостъпното. В действителност недостъпността е основно качество на култувата картина. По своята природа тя остава "далечна, колкото и близо да е".
Целта на тази изложба е да експериментира с естетическите и смислови възможности на далечината и недостъпността при възприятието на художествените произведения. Зрителите ще бъдат поставени в ситуация, различна от тази, в която сме свикнали да наблюдаваме картини и скулптури в модерността. Ще бъде отнет близкият достъп до произведенията и възможността за свободен избор на гледна точка към тях. Скулптурата ще бъде гледана по начин, по който тя е гледана в началото на своята историческа поява, в пространството на храма.
В проекта ще бъдат включени 15 автори, дебютирали на сцената на българското изкуство след 2000 г. Те ще покажат по една своя работа, разположена в цялото пространство на изложбената зала в рамките само на един ден. В този смисъл всеки ден от протичането на изложбата ще може да бъде видяна различна работа. Изложените скулптури ще бъдат наблюдавани само от разстояние, през предварително направен отвор в преградения вход към залата. Всеки автор ще има пълна свобода по отношение на материалите, големината и разположението на своята работа. Важно е обаче работата да бъде създадена с оглед на конкретното пространство.
В края на изложбата достъпът до залата ще бъде отворен и на стените в нея ще могат да се видят съвсем малки черно-бели снимки, затворени в дървени кутии на показаните в хода на изложбата произведения. Когато произведенията са в залата, зрителят ще бъде извън нея. Когато зрителят влезе в залата, произведенията ще бъдат извън нея. Само малка незабележима репродукция ще е останала от тях. Дали репродукцията всъщност, противно на твърдението на Бенямин, не създава още по-силна аура около произведението?
Автори: Валентина Шарра, Десислава Досева, Благица Здравковска, Антон Цанев, Мартиан Табаков, Никола Цветанов, Светослава Атанасова, Елена Аначкова, Петър Петров, Елина Симеонова, Яна Караманджукова, Христо Антонов, Галя Благоева, Светлин Демирев, Христина Дренска-Тита
Координатори: Павлин Радевски, Витали Халваджиев, Петър Наков, Ивайло Аврамов
Куратор: Кирил Василев
Галерия „Райко Алексиев" - СБХ
Ул. „Раковски" 125
9-30 юли 2021
Закриване: 30 юли, 16-19 часа
