Без пилета няма лисица
2216
За трудните, но пре-интересни първи стъпки в занаята. За възходите и спадовете, и за удоволствието от работата. За таланта, вдъхновението, и за това как се раждат добрите идеи.
За всичко това разказва Lazar Stefan - румънски дизайнер и собственик на студиото за интериорен дизайн EZZO Design. Бизнесът му е базиран в Тимишуара, но работите му са космополитни.
Какво ви вдъхнови да се впуснете в занимания с дизайн и как открихте студиото Ezzo Design? Разкажете ни за него и за това какъв човек го ръководи.
Началото бе страстта. Надявам се така и да продължи до края. Разбира се всичко започна с първото парче :„Stefan Lazar". Когато започнах да се занимавам с „ambiental design" имах само бегла идея какво е това. Никога не бях срещал наживо интериорен дизайнер до този момент. И когато започнах да контактувам с хора от бранша, имах особени преживявания. Издирвах ги по списания, намирах телефоните им, свързвах се с тях и ги канех да поговорим на по чаша кафе. Всичко започна като "среща на сляпо". С всяка стъпка напред, благославях късмета си - той ми позволяваше да обменям мисли и идеи с тези невероятни хора. Те ме провокираха да покажа скритите си заложби. Всичко, което правех бе едновременно и шанс да добия знания, да попивам новости. Открих, че притежавам качества, за които не съм подозирал до момента. Изведнъж заработих в ускорен ритъм. Държах силен коз в ръката си и го изиграх без дори да предполагам каква печеливша карта държа. Всичко, което припечелвах, реинвестирах в информация. Тайно наблюдавах всеки таван и докосвах всяка повърхност, изпречила се на пътя ми. Сега вече пътувах по света с различна перспектива, чувствайки постоянната нужда да реализирам страстите си. Като начало, потърсих обещаващо име. Знаех, че не искам да правя това сам - бях сигурен, че ще имам екип, с който да споделям трудности и удовлетворение.
С какво се занимавахте преди да основете Ezzo Design ?
Израстнах гледайки какво правят художниците в техните студия в Питещ - моят роден град. В продължение на 12 години учих, като същевреенно се занимавах с Интернет приложения. Работех дълго време като графичен дизайнер, по-късно и като арт мениджър за различни компании. Нещо определено ми. Винаги съм се чувствал привлечен от пространствата и красотата. Понякога дори се чувствах не на място. Предпочитах нещо красиво, пред нещо функционално, което в интерес на истината често ме прави да изглеждам малко повърхностен.
Трудно ли е да си интериорен дизайнер в Румъния? Как гледат хората на вас, знаейки с какво се занимавате?
Трудно е да бъдеш винаги на 100 % и професионалист на всяка цена. Всеки ден имаш една и съща пречка и това си ти самият. След като веднъж се споразумееш със себе си, вече е по-лесно да се изправиш и да започнеш да действаш. Честно казано, в този бранш не е възможно да имаш длъжностна характеристика. Всеки се определя според собствената си идентичност и качества в работата. Може да се каже, че в Румъния под названието "работа" спадат професии като лекари, учители, инженери и други. Това е стериотип. И ако попадаш в графата "други", хората започват да те питат какво всъщност вършиш. Почти 90% от клиентите ми още в началото проявяват огромно любопитство: "С какво точно се занимавашравиш? Какво можеш да предложиш?". Понякога и ние дизайнерите се питаме един друг какво всъщност правим. Освен това, има доста митове около цялата концепция за интериорен дизайн. Коливуд е изиграл главна роля в това, общественността да бъде объркана в това отношение. Хората нямат представа какво да очакват, когато ангажират такъв специалист. И което е още по-лошо - ако не си гей, това е голям шок за тях.
Кажете ни три неща, които научихте след създаването на Ezzo Design.
Тъй като съм креативен по природа, а и имам артистичен бекграунд, до създавенето на фирмата не съм си и представял, че математиката може да има приложение в реалния живот. Така че, това е първото, което научих. Второто е "Verba volant, scripta manent". В превод от латински - казаното отлита, написаното остава. И третото е, че да бъдеш интериорен дизайнер означава да си на първо място отговорен и след това - много креативен.
Разкажете за нещо необичайно и странно, което ви се случило от както създадохте Ezzo Design.
Нека помисля... Всъщност, глобалното затопляне започна далеч преди създаването на Ezzo Design, така че едва ли ще е това. Световната криза започна почти едновременно със създаването и с първите стъпки на студиото, но не мисля, че някой може да ме вини за кризата. За друго мисля, че не се сещам.
Кой е най-обезсърчаващият и разочароващ аспект от работата ви? И съответно - кой е най-приятният?
Най-обезсърчаващо в работата ми е начинът, по който клиентите ми сравнят количествено свършеното с продукта на други професии. А биха могли да акцентират върху реалните резултати, спестените време и пари, усещанията. Сравняват ме и с архитекти, което не е непременно лошо, тъй като най-общо ние делим една сфера на работа. Но в същото време творчеството ми е било приравнявано с други професии, които са много далеч от това.
Как се раждат идеите ви за нов проект?
Всеки проект започва по един и същи начин. Правя анализ на изискванията. Търся начини да подобря концепцията. Търся повече информация, изграждам си картина в главата за основните линии и започвам да "плета". Най-впечатляващите решения обикновено изникват от проекти, които съм започнал с трудности или с големи предизвикателства. Идеите просто се плъзгат, идвайки от природата, от заобикалящата ни среда, от ежедневни предмети или преживявания, които съпътстват разгъването на проекта. Новата работа напълно ме заробва. Дори почивката ми се върти около нея. Социализиране, среща с приятели и клиенти - всичко се случва винаги сякаш случайно, на места, които имат нещо общо с актуалния проект. Един специален проект илюстрира казаното до тук. За да направя дизайн за къща за клиент с физически недъг, аз прибягнах до това да взема на заем една инвалидна количка, за да мога по-добре да усетя обстановката и съответно преките реакции от нея.
Как намирате нови клиенти?
Не търся нови клиенти - позволявам им те сами да ме открият, но винаги се подсигурявам, оставяйки ясни следи. Така улеснявам търсенето.
Какво е любимото ви мото или цитат?
"No poultry, no fox" /Без пилета, няма и лисица/. Всеки ден си го повтарям, защото дълбоко в себе си аз съм инкубатор за пилета и трябва да загърбя това.
Кой е Вашия идол в областта на дизайна?
Не бих могъл да се огранича само с едно име. Има много към които изпитвам дълбок респект. Карим Рашид е също толкова палав, колкото и Пикасо. Защо да бъдеш скромен и да очакваш вечна слава, когато живота може да ти предостави възможност да използваш дарбите си. Заха Хадид/ Zaha Hadid / прави революция в областта на световната архитектура и подклажда желанието за нов тип форми. Филип Старк /Philippe Stark/ - мога да сравня реакциите към неговото творчество с тръпката, която ме побива, когато срещна възхитителна жена. Има и други.
Как бихте определили бизнеса на интериорния дизайн в Румъния?
Толкова печеливш, колкото и бизнесът с плодове и зеленчуци. Като изключим, че на нас ни се налага да убеждаваме клиентите, че сме "здравословния" начин на процедиране и те могат да ни се доверят.
Кога за последно имахте нестандартна поръчка?
Не си спомням, но в нашия сектор сякаш е нормално хората да се интересуват от нестандартното. Като дизайнери, ние внасяме в живота определени мисли и идеи, които са в резонанс с желанията на клиентите. Но нещо твърде изпъкващо и ексцентрично не бих могъл да отлича.
Интервю за freshome.com
