Реконструиран дом в историческия център на Велико Търново - комфортен и с адекватно съхранена архитектурна същност
470
Проектът получи специално отличие в конкурса „Български архитектурни награди 2025" на КАБ
Фамилният дом на Петър Бонев – Мъждрака е бил построен през 1923 година в най-западната част на квартал „Варуша“ във Велико Търново, а днес тази територия е част културно-историческото ядро на Старата столица. Триетажната къща е проектирана в стил сецесион, със сложна обемна композиция. Авторът е арх. Александър Данаилов, като за щастие в къщата се съхранява копие от оригиналния му проект.
При построяването на къщата не всички замислени детайли по фасадата са били изпълнени, през 70-е години при ремонт още от тях са заличени, а къщата е изпръскана със сива циментова мазилка. Архитектурните достойнства и аристократичният дух на сградата обаче са останали живи.
Инвеститор в проекта е Пламена Славчева. Автори са Студио „Задруга“, Студио „Габро“, арх. Йоана Петкова и Ателие „Инджова Ангелов“. Основната цел на проектантите е била да трансформират къщата в жилище със всички съвременни удобства и комфорт, като възвърнат автентичността на архитектурния образ. Увереност в подхода им дават запазените чертежи на арх. Данаилов и възможността да проучат други негови сгради в района, с по-прецизно изпълнени сецесионови декорации.
Сградата е реконструирана и укрепена. Новата покривна конструкция е направена от дървени рамки, а покритието е от матова сива ламарина. Покривните детайли и тъмно метално покритие създават общ градоустройствен ансамбъл и кореспондират с близката камбанария на черквата „Св. Св. Кирил и Методий“, издигната по проект на уста Никола Фичев, като създават диалог и приемственост в традициите на българската архитектура от различни исторически периоди.
Всички циментови мазилки по фасадата са премахнати до тухла, изпълнен е нов дишащ варов хастар и където е възможно, е поставена топлоизолация от масивна каменна вата. Детайлите са възстановени съобразно оригиналния архитектурен проект. Дограмата е нова със стъклопакети и механизми, но отново дървена, омаслена и повтаряща оригиналното членене. Металните парапети са преминали процес на реставрация чрез песъкоструене, грундиране и боядисване.
Ребрата по стрехите са почистени и консервирани, а резбованите дървени фронтони - репродуцирани. Предвидено е деликатно индиректно регулируемо фасадно осветление, подчертаващо вечер този най-характерен завършващ композиционен детайл.
Заради стилови и визуални сходства проектантите допускат възможността част от мебелите да са проектирани лично от една от първите български архитектки - Райна Дамянова, която след дипломирането си в Берлинското висше техническо училище се връща и работи в родния си град Велико Търново в периода 1933-1937 година.
В къщата са изпълнени нови електро и ВиК инсталации. Отоплението се осъществява чрез локално парно, захранвано от газов котел, третият подпокривен етаж разполага и с климатизация, а на партерния каменен етаж с кухнята и трапезарията парното е комбинирано и с водно подово отопление.
След махането на тапетите по стените са се разкрили впечатляващи слоеве от три етапа на декорация, изпълнени с шаблони и орнаментни валяци - вече споени в неделима амалгама и колорит. Където състоянието им е позволявало, те са укрепени и консервирани и се превръщат в едни от разказвачите на историята.
В интериора са запазени всички оригинални вътрешни врати, а почистването и реставрацията на триетажното извито дървено стълбище е самостоятелен „проект в проекта“.
Интериорът е бил добре съхранен - с насложени три периода на декориране на стените и множество автентични мебели от първата половина на 20-и век. Много запазени предмети, мебели и осветителни тела са внимателно ремонтирани и реставрирани.
Последният трети етаж може да бъде функционално отделно жилище с обособено творческо и работно ателие, като тъмните тавански пространства са преустроени в апартамент с просторна баня. От спалнята или ваната се разкрива далечен хоризонт към билото на Стара планина. Прозоречните табакери са композирани така, че да може да се виждат изгревите и залези над долината на река Янтра, а всички пространства на къщата са естествено ослънчени.
Облагородяването на двора има за цел да обогати възможностите за преживяване в имота. Акцентирана е дворната чешма и е запазено изобилието от сезонни цветя и характерните трайни насаждения за квартала – лоза, смокиня, череша, рожков. Възстановяването на каменните зидове, порта и огради от ковано желязо на имота ще подобрят уличното и квартално споделено пространство.
