Ще реализират ли мащабния проект Sofia Square в район "Красно село" в София?
430
На този етап информацията е, че нов архитектурен проект на световноизвестно студио е спечелил частния конкурс на инвеститора
Първоначално се предвиждаше Sofia Square на ъгъла на булевардите "Акад. Иван Евстатиев Гешов" и "Генерал Тотлебен" на мястото на бившия завод "Балканкар Средец" да бъде с високо строителство с три жилищни кули, петзвезден хотел с резиденции, офис сграда, търговски комплекс и изкуствено езеро.
Визуализация: Benoy
Възложеният първо на бюрото Benoy проект не беше особено одобряван заради мащаба на сградите и инвеститорът възложи проектирането на A&A Architects (А и А Архитекти). Новата концепция акцентираше върху зона с обществен достъп със запазване и обновяване на старата инженерна работилница.
Визуализация: A&A Architects
От 2019 година досега за проекта не се говори. На 6 ноември миналата година обаче световноизвестното архитектурно студио Skidmore, Owings & Merrill (SOM) съобщава на сайта си, че по време на конференцията за недвижими имоти BalREc в София управляващият партньор на лондонския офис на бюрото Томас Бер е представил мащабен проект на SOM, който е спечелил международен конкурс, организиран от GK България. Става дума именно за предвидения комплекс със смесено предназначение Sofia Square. Според информацията, проектът ще създаде ново обществено пространство, търговски и жилищни сгради, съсредоточени около историческата индустриална сграда, която ще бъде реновирана.
Визуализация: SOM
Проектът на SOM включва повече от 269 000 квадратни метра жилищна площ, 80 000 квадратни метра обществена площ и 50 000 квадратни метра търговска площ, разположени сред водни елементи и зеленина. Предвижда се изоставената промишлена сграда да се превърне в многофункционална сграда с ресторанти, пазари и магазини, и да бъде централната забележителност на комплекса. С видими запазени архитектурни елементи сградата ще бъде свързана с допълнително ниско ниво, за да стане пространство за събития с двойна височина. Проектът предвижда още отвън площадът с „вградени“ водни площи да бъде домакин на културни дейности и програма от събития.
Визуализация: SOM
Преди дни по време на форума „Лидерите, които строят“ в УАСГ се очакваше роденият в Скопие арх. Дамян Илиев от SOM да разкаже повече за проекта, но тъй като все още няма официално потвърждение от инвеститора той да стане публичен, арх. Илиев не го показа и засега единствените визуализации са горните, публикувани в сайта на SOM. Архитектурното студио работи по мащабни емблематични обекти като реновацията на офис комплекса Corso Italia 23 в Милано и изграждащото се Milan Olympic Village за Зимните олимпийски игри догодина, което включва и трансформацията на две исторически структури. За Sofia Square архитектът отбеляза, че биха искали обектът да бъде реализиран.
Снимка: Citybuild.bg
Теренът беше купен през 2015 година от турската компания Garanti Koza. Дали GK България (наследник на "Гаранти Коза България") скоро ще придвижи проекта, засега не е ясно. Вероятно се работи по градоустройствени процедури и одобрение на Подробен устройствен план. На този етап не се открива виза за проектиране за имота с идентификатор 68134.202.284 в район „Красно село“ на бул. „Ген. Тотлебен“ 38.
Източник: КАИС
По информация на Регионалния исторически музей – София идеята за създаването на Инженерна работилница на терена е на генерал Георги Вазов (брат на народния поет Иван Вазов) – началник на Инженерните войски през периода 1904–1909 г. По негово искане за тази цел в бюджета за 1907 г. са включени допълнителни финансови средства.
Предложението за изграждане на работилницата е направено от военния министър генерал Михаил Савов в доклад от 17 декември 1906 г. Десет дни по-късно княз Фердинанд І с указ постановява изграждането на Военно-инженерна работилница със склад.
Началото на строежа започва на 15 януари 1907 г. върху терен, отпуснат от общината. Той се намира на около 300 метра от Руския паметник на Княжеското шосе. Основните функции на работилницата са да поправя инженерния инструментариум и техническото имущество на всички войскови части на българската армия и да подготвя технически персонал и специалисти за работилниците в частите.
Първоначално предприятието е разположено в три помещения и разполага със 17 души персонал. В следващите години то непрекъснато се разраства. В навечерието на Балканската война в него вече работят 150 души, които по-късно по време на военните действия ремонтират фронтовите автомобили.
В началото на 1913 г. в работилницата са създадени първите самолетни бомби, които се използват от българските авиатори при обсадата на Одрин. След 1919 г. са построени нови халета, а служителите и работниците са вече 700. През 1925 г. в работилницата се ремонтират моторни превозни средства.
През 60-те години в завода са произведени първите бензинови двигатели. Започва редовно производство на дизелови мотокари, като производството на платформени електрокари и мотокари е било доразвито през 70-те.
Инженерната работилница непрекъснато променя името си: Военна фабрика – Инженерен отдел (1924), Военно-инженерна свързочна фабрика (1935), Завод 12 (след Втората световна война), „Средец” (края на 60-те години). След 1989 г. заводът е приватизиран, като техниката и машините са нарязани и продадени за скраб, а сградният фонд е изцяло разрушен.
Видео: Константин Димитров, 7.01.2025 г.
Ема Димитрова
