Творческа среща проведе Съюзът на архитектите в България

273

Събитието на 25 април съчета представяне в областите на архитектурната теория, критика, история и пластичните изкуства


Проф. д-р арх. Тодор Кръстев представи книгата „50 години от конгреса на МСА във Варна“ (двуезично издание), издадена от „Варна – дизайн форум“ с подкрепата на САБ и Регионалната колегия на КАБ във Варна. Тя включва статии на проф. д-р арх. Росица Никифорова, проф. д-р арх. Тодор Кръстев и доц. д-р арх. Станчо Веков. В тях се характеризират достиженията от 60-е и 70-е години в нашата архитектура на отдиха, особено по Черноморското крайбрежие, които станаха причина конгресът на МСА, посветен именно на архитектурата на отдиха, да се проведе във Варна. В своите статии в книгата проф. Кръстев и доц. Веков съпоставят тези тогавашни архитектурни достижения с тяхното обезличаване чрез различни намеси - от 90-те години на ХХ век насам.   

Председателят на Съюза на архитектите в България проф. д-р арх. Тодор Булев акцентира върху включените в книгата кратки бележки за водещите архитекти от 70-те години, сред които проф. арх. Петър Ташев, проф. арх. Иван Татaров, проф. арх. Васил Вълчанов, арх. Неделчо Паскалев и редица други, за които са използвани архивни издания на САБ. Той доразви темата за съвременния прочит на българския архитектурен модернизъм, на който са посветени трите тома на издаваната от САБ поредица „Бяла книга на българския архитектурен модернизъм“. На срещата бе представен новият втори том, тъй като третият е под печат.  

Проф. Булев разказа за състоялата се кръгла маса „Проблеми на архитектурното образование в първите десетилетия на ХХ век“, въз основа на която е оформен представеният на срещата едноименен сборник. Той подчерта, че в сборника проблемите на образованието се разглеждат от множество гледни точки – от тази на професора до тази на студента, на управлението и на хуманитарни преподаватели. По време на срещата беше представен и новият брой 1/2 за 2023 г. на сп. „Архитектура“, който е частично двуезичен.

Известният художествен критик проф. д-р изк. Чавдар Попов представи творбите в изложбата на проф. Булев под надслов „…И замириса на море“. В изложбата са представени творби от различни творчески периоди и в различна техника, в които най-често морето среща сушата – заредени с различни емоции и разгръщащи съчетаването на паралелните вселени на духовния свят на автора, природата и архитектурата – предимно от Mare Nostrum, Средиземноморието и Българското Черноморие. Проф. Попов подчерта, че тази изложба разкрива още една творческа същност на Тодор Булев – на художника, преосмислящ в творчеството си света, и подчерта, че за това художествено творчество справедлива е висока оценка. 

Снимки: САБ

Източник: арх. Ваня Фурнаджиева

ОЩЕ НОВИНИ

Откриха обновения Етнографски музей в Стария Несебър

Откриха обновения Етнографски музей в Стария Несебър

Сградата, един от символите на града, е пример за типичната черноморска къща от времето на Възраждането

Одобриха изграждане на нова сграда за детска градина в село Негован

Одобриха изграждане на нова сграда за детска градина в село Негован

Кметът на район Нови Искър Владислав Владимиров е избрал терен на ул. „Могилата“ 3

Предстои обновяването на неремонтирани с десетилетия сгради във Враца

Предстои обновяването на неремонтирани с десетилетия сгради във Враца

Община Враца има подписано споразумение за финансирането на 4 проекта на обща стойност от над 8 000 000 лв. за внедряване на мерки за енергийна ефективност

В Севлиево откриха парк "Развигор" с декоративни арт пластики

В Севлиево откриха парк "Развигор" с декоративни арт пластики

Градината се намира между сградата на читалище „Развитие-1870” и хотел „Севлиево Плаза”

Подадено е инвестиционно предложение за изграждане на ритейл парк в Габрово

Подадено е инвестиционно предложение за изграждане на ритейл парк в Габрово

Той ще включва шест търговски обекта и полуподземен паркинг

Античният град Диоклецианополис в Хисаря посреща първите си гости

Античният град Диоклецианополис в Хисаря посреща първите си гости

Ръководител на проекта е арх. Пламен Михалски, археолог е Митко Маджаров, а проектант - Маринела Георгиева – Трифонова