В София може да разгледате изложба, посветена на италианския дизайн
17
Тя е организирана от Италианския културен институт в сътрудничество със Съюза на архитектите в България
Професор по интериорен дизайн, бивш президент на дипломните курсове по мебели, архитектурни интериори и дизайн в Университета Федерико II в Неапол, на 11 март Агостино Боси проведе лекция за българската публика и представя изложбата от пана на иатлиански дизайнерски продукти от 40-те до 90-те години на ХХ век в Съюза на архитектите в София.
Известни в международен план от края на Първата световна война, между 50-те и 90-те години на XX век, италианските проектанти се специализират и като дизайнери, като обхващат всичко от интериора на дома до метрополиса. „От лъжицата до града” е известният израз, приписван на Ернесто Натан Роджърс (1946), с който се обобщава италианската способност да създава красота през онези плодотворни петдесет години. Произвежданите предмети, предимно серийни, варират от миниатюрни елементи, предназначени за архитектурни интериори, до инфраструктура и обзавеждане на града.
За тези години италианският дизайн може да бъде описан като блестяща парабола, период на време и творчество, който започва с феномена на икономическия бум, характеризиращ се с процъфтяваща индустрия, иновативно предприемачество, културна и социална интелигентност; свой връх в международното признание и разпространение на продукцията си; и накрая, своя край, съвпадащ със структурната промяна в сектора на стоките, напредъка на lean production и впоследствие на делокализацията. С масовото навлизане на информатиката, комуникационното общество и процесите на глобализация ще започне нова ера и италианският дизайн ще бъде резултат от интердисциплинарни приноси и културни смесвания.
Изложбата INT/EST/erno: Италианският дизайн между 40-те и 90-те години на ХХ век представя селекция от изображения на продукти от този процъфтяващ период, създадени благодарение на творческите способности на италианските дизайнери да проектират предмети както за частни помещения, така и за обществени пространства, съгласно една перспектива, която се основава на признаването на civitas – съвкупността от граждани (различна от urbs, градът, разбиран като комплекс от сгради и стени) – своето най-голямо етично задължение: продукти за хората, в дома, в обществените пространства, в града. Между 1950 и 1990 г. италианският дизайн поставя в центъра на своя проект, заедно с търсенето на красота, техническа и изпълнителска съвършенност, човешкото същество, с чувствителност, строгост и, често, с много ирония.
