Виртуален музей показва постиженията на съвременната българска архитектура
4770
Основната идея е проектите да носят важни архитектурни послания и творчество, каза проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов.
Виртуалният музей за съвременна българска архитектура Archimus има за цел да потърси, разкрие, съхрани и сподели достиженията на новата Българска архитектура. В музея ще бъдат представяни проекти и реализации на български архитекти от цял свят - София, Лондон, Ню Йорк, Париж, Барселона и др.
Обект на изследване и „експониране" ще бъдат творби на българските архитекти в периода между 2000 и 2020г. Разделите, в които се представят проектите, са: „Обществени сгради", „Жилищни сгради", „Индустриални сгради", „Градоустройство", „Архитектурно наследство", „Арт и дизайн".
Виртуалният архитектурен музей (на български и на английски език) има свой международен борд от авторитетни утвърдени архитекти, културолози, медийни експерти и други. Първите „експонати" са 31 проекта и реализации - лауреати на европейските награди за българска архитектура VIZAR от четирите издания от 2003, 2005, 2007 и 2018 година.
Виртуалният музей за съвременна българска архитектура (който има присъствие и в Instagram), се осъществява с подкрепата на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), European Cultural Parliament (ECP) и COBATY - Fédération internationale de la construction de l'urbanisme et de l'environnement.
За създаването на Виртуалния музей за съвременна българска архитектура ни разказа проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов, който е председател на фондация VIZAR. Той следва архитектура в Париж (BEAUX ARTS - UP1) и София (Университет по архитектура, строителство и геодезия). Има изложби, проекти и лекции в Лондон, Женева, Париж, Рим, Стокхолм, Тулуза, Брюксел, Москва, Лисабон, Барселона и др. Член е на Камарата на архитектите във Франция. Собственик е на Архитектурна агенция „Братя Кадинови".
Арх. Кадинов е професор, доктор на архитектурните науки в катедра „Обществени сгради" при Архитектурния факултет на УАСГ. Автор е на книгите „Десет архитектурни заповеди", „Трансгресии в архитектурата", „Обществени сгради", „Архитектура и медии" и "Архитектурни скуларии". Той е независим експерт към наградите на Европейския съюз за съвременна архитектура „Mies van der Rohe", вицепрезидент е на COBATY 11-Женева и е член на Европейския културен парламент. Проф. д.а.н. арх. Бойко Кадинов беше и председател на журито на Годишните награди „АРХ ИНОВА 2018", организирани от „Още за къщата", The Building и CityBuild.
Арх. Кадинов, какво представлява Виртуалният музей за съвременна българска архитектура?
Това е една важна и значителна стъпка в легитимиране на съвременната българска архитектура. Нейната значимост идва с разпространението на съвременния архитектурен език и съвременните начини на комуникация. Идеята е във виртуалния музей да присъстват най-значимите творби на българските архитекти в последните десетилетия - не само на колеги от страната, но и на тези, които работят извън нея.
Неслучайно първите 31 виртуални експоната в този музей са лауреатите на сесиите на наградите ВИЗАР. Те бяха оценявани единодушно от международни авторитети, като председател на едно от последните журита беше проф. арх. Елиа Зенгелис, основател на OMA-Лондон. Това е човекът, който заедно с Рем Колхас и по-късно Заха Хадид преобърнаха представите за съвременна архитектура.
В този смисъл Виртуалният музей за съвременна българска архитектура е само един крайъгълен камък. Отваряме ветрилото в издирването, популяризирането, въвеждането на архитектурата във важния културен слой и присъствието й в обществото, чрез поставянето на знак на идентичност между творбата на архитекта и неговия индивидуален образ - нещо, което ми се струва, че беше загубено във времето.
Кажете повече за подбора на проектите във виртуалния музей.
Беше създаден международен борд, който се явява и гарант за качеството на подбраните и подбираните в бъдеще участници. Основната идея е не просто да бъдат избрани определени проекти, а те да носят важни архитектурни послания и творчество.
Бордът е създаден с помощта на Европейския културен парламент - единственият общоевропейски форум за културни личности от всички сектори на изкуството. Член на борда е неговият генерален секретар - Карл-Ерик Норман.
В борда участва и един от най-авторитетните италиански архитекти - Данте Бенини, който ръководи студиото „Dante O. Benini & Partners Architects" и работи съвместно с Франк О. Гери, Ричард Майер, АРУП, Даниел Либескинд и много други.
Нов член на борда е проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев, който е експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС по оценка на Световното наследство и експерт на Европейската комисия и Съвета на Европа. Той е професор по опазване на културно наследство в УАСГ и е ръководител на международни и национални програми и проекти в областта на опазване на културното наследство.
В борда имаме и представител на медиите. Това е Тиери Опикофер, който през 1993 г. стартира вестник „Tout l'Immobilier" в Швейцария с повече от 160 000 тираж всяка седмица. Опикофер е и федерален президент на Cobaty - международна федерация на професионалисти в областта на недвижимите имоти, строителството и градоустройството, със седалище в Париж.
Смятаме да разширим състава на борда с цел да имаме различни гледни точки към онова, което представлява съвременната българска архитектура и нейната специфичност и достойнство.
Как ще бъдат селектирани бъдещите участници във виртуалния музей?
Искам високо да оценя позицията на Архитектурния факултет на УАСГ, който подкрепя тази инициатива, както и включването на студентите, които аз наричам своеобразни „архитектурни археолози". Изградихме мрежа от студенти и млади архитекти, които са първите „търсачи" на онова, което се случва в съвременната българска архитектура. Ще бъдат отправени и покани към колеги, които да предложат своето творчество, а предложенията ще бъдат селекционирани от борда.
Силно се надявам, че така ще извадим от анонимност творби, които по различни причини не са станали публични. Много често поради обстоятелства извън самия архитект (строителни, инвестиционни, конюнктурни) определен тип творби или не се изграждат, или се реализират в диспропоция спрямо основния замисъл. По тази причина ни се иска да спасим и да станем гаранти на българския архитектурен талант в страната и по света.
За в бъдеще бихме се радвали да разширим и периода на проектите, което ще бъде важна и амбициозна задача, тъй като пътуването назад във времето ще изисква и по-сериозни анализи и изследвания.
Публикуваните вече проекти и автори във виртуалния музей на този етап са представени със снимки, визуализации и текст. Ще бъде ли допълвана информацията?
За да няма идея, че архитектурата се възприема повече като цветен картинен модел, проектите ще се илюстрират и с чертежи и детайли, както и с необходимият линеен мащаб, така че да бъдат обект на задълбочен и професионален прочит. Така те ще представляват интерес не само за архитекти, но и за бъдещи инвеститори, предприемачи, както и за общности, за които архитектурата е важно поле или следва да бъде.
Към информацията ще добавяме видеа, както и други материали, които да популяризират този тип дейност и този тип архитектурни послания. Най-вероятно ще има интервюта с архитектите и техни допълнителни представяния.
Струва ни се, че това е един съвременен начин за присъствие на архитектурата, която изисква тази промяна. Виртуалният музей е не просто инициатива за създаване на общност, а част от новото разбиране за архитектурата. Неслучайно се работи със студенти и млади хора, които ще направят решителна стъпка за новия образ, съдържание и задачи на българската архитектура.
Създаването на виртуалния музей е важен момент в преодоляване на онова особено море, в което много често строителният продукт доминира над архитектурната творба, а сложността и важността на архитектурата трябва да се показват повече.
Отговорността към това кой, как и защо попада в един такъв подбор е много отговорна мисия. Тя надхвърля идеята за индивидуалната суета или регистрацията на определен тип решения. Тя е свързана с едно важно послание за необходимите и важни професионални ценности в архитектурата, които не трябва да бъдат подминавани. Успехът на такъв тип инициатива обаче е свързан със създаването на общност, която да има по-дългосрочни цели, и за която качеството на архитектурата е важна задача.
*Виртуалният музей за съвременна българска архитектура Archimus ще бъде представен официално в началото на ноември.
Ема Димитрова
