Около 400 недвижими културни ценности изчезват всяка година в България
305
Основните причини са липсата на държавна стратегия, трудният за прилагане Закон за културното наследство и малкото специалисти в НИНКН
От 39 600 недвижими културни ценности едва 480 са защитени от унищожение, казаха на пресконференция директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров и част от екипа на института. Причините за това според тях са Законът за културното наследство и системното обезкървяване на НИНКН през последните 30 години. „Вместо да осъществява научно-изследователска работа, институтът е сведен до административен орган, безпомощен да спре унищожаването на недвижимите културни ценности. През последната година НИНКН полага отчаяни усилия да промени системата на опазване на културното наследство. За това са необходими спешни промени в закона, спешна актуализация на списъка на недвижимото културно наследство, нова структура на НИНКН и държавническо мислене за опазването и управлението на недвижимото културно наследство. Резултатът обаче е само подкрепа на думи и липса на действия”, казаха от НИНКН.
Центровете на градовете са апетитни за застрояване, а именно там основно се намират недвижимите културни ценности. Съществуващият закон и липсата на правила създават корупционна среда, която води до събаряне на сградите, неподходящо настрояване и преустройство, дори опожаряване (като Тютюневите складове в Пловдив или бившето кино „Възраждане” в София). Постъпват инвестиционни предложения за сгради, чийто статут се определя много бавно, защото в момента например има 1 100 преписки за даване на статут или проучване, а институтът разполага с малко хора - експертите са едва 14, а с тях актуализацията на списъка със 39 120 недвижими културни ценности, които още нямат режими и граници на опазване, ще продължи 180 години. Междувременно инвеститори внасят жалби (включително чрез полицията), че не могат да реализират намеренията си, а това е натиск, казаха от НИНКН. Едновременно с това Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" на Министерството на културата извършва проверки, но какви да са санкцииите определя ДНСК. Законът не работи и в частта мониторинг, смятат от НИНК.
Още с встъпването си в длъжност директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) арх. Петър Петров даде предложения за нова структура на Института, за преминаване към делегиран бюджет, за промяна на процедурата за даване на статут на обектите, за промяна на Закона за културно наследство. Според него обаче предложенията му не са възприети и най-вероятно тази и следващата година също няма да бъдат придвижени.
Днес малко преди пресконференцията на НИНКН Министерството на културата съобщи в своята Фейсбук страница, че от 1 юли е „извоювало” средно 30-процентно увеличение на заплатите на служителите в НИНКН и че това е само първа стъпка от процеса по оздравяване на Института и решаване на системните проблеми в него, които са се трупали в последните 15 години. „Повишаването на експертния капацитет на НИНКН е нелек процес, като с оглед на сложната политическа обстановка Министерството на културата се бори да постигне максимални резултати и с наличния капацитет. И към момента, заедно с директора на НИНКН арх. Петров, се търсят иновативни методи за решаване на дългогодишните проблеми”, се казва в съобщението. Арх. Петров потвърди, че през последната седмица са започнали активни разговори с Министерството, но те са не в посока преструктуриране на НИНКН, а за възможни временни решения. От Института коментираха още, че увеличаването на заплатите е хубаво, но не е достатъчно.
Ема Димитрова
