Архитекти дискутираха опазването на новото архитектурно наследство на форум в Димитровград
62
До месец предстои обявяването на конкурс за идейно развитие на една от най-разпознаваемите сгради в града – Водната кула, който ще е отворен за всички студенти по архитектура
Еднодневен Национален архитектурен форум се проведе в Димитровград по инициатива на Общината и събра архитекти, експерти, преподаватели, студенти и представители на местната власт. Темата на дискусията бе „Димитровград – 75 години по-късно. Новото архитектурно наследство”. Главният архитект на града Елисавета Георгиева сподели, че ще внесат предложение в Министерство на културата за деклариране като културна ценност на 13 пана, сграфито и фризове, разположени на фасадите на различни сгради.
Гл. ас. д-р арх. Анета Василева от Университета по архитектура, строителство и геодезия, Катедра „История и теория на архитектурата”, подчерта, че в следвоенния период през втората половина на 20 век се е произвела повече архитектура, отколкото изобщо е правена преди. „Димитровград е вдъхновяващ пример за урбанистика в учебните ни лекции пред чужди и български студенти. Градът е и в проучванията на Международния институт на новите градове в Ротердам, Нидерландия”, добави тя. Арх. Василева очерта взаимовръзката между двата устройствени плана на града и различията на техните създатели архитектите Любен Тонев и Петър Ташев. Макар проектът да е на Л. Тонев, реално идеята му за широка зелена зона е реализирана в последствие от П. Ташев, което превръща Димитровград в град-градина.
Арх. Емилия Кълева от Катедра „История и теория на архитектурата” в УАСГ сподели, че за защитата на културното наследство са важни освен законодателните промени, и активността на гражданската общественост. В тази връзка тя сподели, че в това отношение Димитровград работи много последователно и се възползва от всички инструменти, включително и чрез участието си в асоциация АТРИУМ. „Димитровград има три защитени ансамбъла по закона за културното наследство и е първият град, който се възползва от това”, подчерта арх. Кълева.
Гл. ас. д-р арх. Петър Николов от Варненския свободен университет засегна темата за активната мобилност като акцент в развитието на съвременните градове и тенденцията това да се превръща в доминиращ фактор за бъдеще. Арх. Николов подчерта, че Димитровград има предпоставките да се развива в тази посока и той успешно реализира политики за това.
Зелената система на Димитровград и определянето й като културно наследство бе акцента на доклада на гл. ас. д-р ланд. арх. Мария Гуркова от Лесотехническия университет. Тя изтъкна, че Димитровград има потенциал да бъде цялостен културен ландшафт, благодарение на своята зелена система. Тя открои приноса на инж.Петър Кочев за озеленяването и създаването на парк „Пеньо Пенев”, в които има културни елементи в ландшафтна среда.
Снимки: Община Димитровград
За участниците в програмата бе предвидена и Архитектурна разходка из Димитровград, която включваше Централната градска част, Ретро апартамента и Исторически музей.
