В Каменоделно училище-Кунино се правят уникални неща, за които светът гладува
Клиентите могат да получават в наше лице много изделия – и за строителство, и за художествена украса, смята директорът на училището - скулпторът Стефан Стефанов.
Г-н Стефанов, какво е в момента състоянието на Каменоделно училище-Кунино, създадено през 1921 година, единствено по своята специфика на Балканите и което е дало на страната скулптори, каменоделци, архитекти и строители?
Трябва да се подобрят битовите условия за учениците, както и учебната база: ателиетата, работилниците, оборудването, машините и т.н. Най-належащо е обновяването на общежитието, защото то не е ремонтирано, откакто е построено от началото на 80-те години.
Принципал на учебното заведение е Министерство на културата. Какво се случи с намеренията училището да бъде включено в програма за подобряване на материалната база и мерки за енергийната ефективност?
Училището не е включено в такава програма. Въпреки че участваме във всички възможни проекти и програми към различните министерства, не сме одобрени. По проект „Красива България" също не ни одобриха, макар че не виждам защо - нашата сграда има културна стойност, а децата ни са талантливи и получават награди.
Причините не мога да си ги обясня, официалните отговори са много, а мотивът за отказ е доста олекотен - казват, че имаме малко ученици. Но ние не сме масово училище, а доста специфично, работата е индивидуална, а не с масови класове. Освен това как да има много ученици, когато има толкова битови проблеми?
Колко ученици се обучават в момента в Каменоделно училище-Кунино, в кои специалности и къде се реализират випускниците след своето завършване?
В момента се обучават 70 ученика. Те получават образование за професия „Каменоделец", специалност „Каменоделство", и по професия „Художник", специалност „Скулптура". Всички те успяват да се реализират. Ето, и днес отговорих на един работодател от Австрия, който иска хора и то със сертификат от нашето училище, защото не се приемат от други места с други сертификати.
Каменоделно училище-Кунино е едно от малкото на брой може би в Европа, където само след завършено средно професионално образование (което важи в целия свят) завършилите могат да се справят напълно успешно с материалната страна на живота. Те правят различни видове изпълнения от камък, свързани със строителството, и с художествени изделия, които се търсят постоянно - и не само в България, но и по всички континенти. Нашите ученици се реализират поради уменията и квалификацията си.
Може ли да споменете някои от реализациите на ваши възпитаници по скулптурната украса на различни сгради, по архитектурното и художественото оформление, монументално-скулптурни обекти?
В миналото всички архитектурно-монументални ансамбли, свързани с 1300-годишнината на България, са правени с участието на наши ученици, както и целия архитектурен център в София (каменната украса на Президентството, Министерския съвет, сградата на ЦУМ, хотел "Шератон")... По времето преди войната наши ученици имат участие в украсата на храмове и много други сгради - не само в столицата, но и във всички градове на страната. След 1944-та година държавата възлагаше на училището монументални поръчки. Сега, след промените, нещата са по-други, държавата абдикира от тези неща, и поръчки не се дават.
Имате ли поръчки от частни фирми?
Въпросът е много сложен - конкуренцията е голяма от страна на аматьори, които влизат в по-успешен контакт с въпросните клиенти или институции и получават поръчките. Ние нямаме много възможност за маркетинг, проучване и мениджмънт. Никой не се наел с това, иначе могат да станат чудеса. Връзката е скъсана и държавата не се интересува. А ако потенциалните клиенти и инвеститори вникнат в нещата, те могат да получават в наше лице много изделия - и за строителство, и за художествена украса.
При нас се правят уникални неща, за които може би светът гладува. И тук е голямото несъответствие между оценяването на тази автентична вечна интелектуална красота, и нейното отричане - чрез контактуването на евентуалните клиенти с непрофесионалисти. По този начин се нанася един удар върху училището.
Кои са по-значимите отличия и награди на ваши възпитаници?
Голямата значима награда за нас е връщането на славата и респекта към училището, все по-голямото желание за контакт от страна на различни институции. Гордеем се с първите, вторите и третите награди на ежегодните национални младежки конкурси за изящно приложно изкуство, международни участия, и т.н. и т.н. И сега имаме изложба в Националния дарителски фонд "13 века България" - в галерия "Проф. Васил Геров" в кв. "Лозенец" в София. Гостите от Фонд "Америка за България" много харесаха нещата и се интересуваха от тях. Обещаха реализация, но ще видим до края на месеца.
В създадената фейсбук група казвате, че целта е създаване на общност за възраждане на единственото по рода си училище на Балканите, а задачите - подобряване на материалната база и съдействие в материален и интелектуален план. От кого очаквате съдействие?
Можем да си сътрудничим както с различни институции, така и с инвеститори. Както съм писал многократно и до държавните чиновници, това е повече от необходимо, за да я има красотата, за да я има традицията, която все повече се цени. Необходимо е затвърждаване на българската школа, която е една от малкото в Европа. А никой не го оценява.
При нещо готово се чудим какво да правим, а хората при нищо правят нещо. Това е парадоксът, необяснимото. И затова аз постоянно, заедно със съмишленици, атакуваме „културното пространство" и даваме каквото можем от себе си, работим и по 18 часа на ден, защото младежта се учи от пример, а не от книжки и празни приказки.
От това, което прочетох във фейсбук групата на училището, ми се струва, че в него има добри отношения и позитивна атмосфера...
Има, като изключим негативните състояния, свързани с финансови проблеми. Така е като цяло, има и нов прилив от преподаватели, защото предишните са забележителни, но такъв е животът. По-младите продължават нещата, милеят за училището.
Синът Ви Милан също е скулптор, нали така?
Аз съм го направил ас в професията, сега е студент първа година в Националната художествена академия - специалност „Скулптура".
Върху какво работите Вие в момента?
А, аз работя постоянно. Не ги разделям нещата - преподавателска и творческа работа, защото за мен това е едно и също. Аз работя заедно с децата.
В момента правя една серия от ангели и ей сега отивам, обличам работните дрехи, защото ме чака един, който трябва да се изпълни в камък в рекордно време.
Доста неща имам, трудно ми е да ви кажа точно какво работя - работя над всичко. В момента с децата работим върху реализацията на една чешма, която ще бъде в двора на училището. Предстои ми и едно участие в София с мои творби.
Снимки: интернет страница и профил във фейсбук на Стефан Стефанов, интернет страница и фейсбук група на Каменоделно училище-Кунино
Прочутото средно училище по каменообработване в село Кунино (община Роман, област Враца) има дълга и богата история, която започва със създаването му по време на управлението на БЗНС и Александър Стамболийски. Основателите му са се ползвали с активната подкрепа на министъра от тогавашното земеделско правителство Константин Томов, който е бил родом от Кунино, и на престижното чешко каменоделно училище от град Хоржице. От Чехия са пристигна ли и първите видни чуждестранни преподаватели в професионалното учебно заведение - първият му директор Рудолф Браун, неговата съпруга и учителите Станислав Кхун, Йозеф Крауз и Йозеф Шквара.
Средното училище по каменообработване в село Кунино е създадено през 1921 г. В именитото учебно заведение традиционно учениците от всички краища на България се обучават на дейности като рисуване, моделиране и ръчна художествена обработка на камъка. До наши дни то е уникално и единствено по рода си в рамките на Балканския полуостров. В Европа училищата от този тип са само три: най-старо е училището в Хоржице, Чехия, което е на 127 години. След него е създадено училището в Кунино, което е на 92 години, и най-младо е училището в Карара, Италия.
Мястото на създаването на българското училище не е избрано случайно. В района на село Кунино се добива варовик - факт, до голяма степен определил през вековете и поминъка на местните жители. Самото населено място е изключително живописно и създава отлични условия за работа, обучение и личностно и професионално развитие със своя уют и красива природа, която е рядко срещано съчетание от гори, река, скалисти масиви, каньони, плата и плодородна равнина (Кунино също така има и дълга история и богати местни културни традиции).
Още от самото създаване на учебното заведение, заедно с преподавателския състав от Чехия в училището работят и български учители (основно в сферата на общообразователните предмети). От първата половина на 20-те години на миналия век в него се провежда едно модерно пълноценно обучение, отлична симбиоза между възпитаването на професионализъм и художествен вкус (както и изучаването на занаят и професия) и една класическа висококачествена гимназиална учебна подготовка.
През годините като преподаватели през училището са минали известни имена като първият български учител по каменоделство - скулпторът Атанас Мусаков (ученик на Иван Лазаров и брат на писателя Владимир Мусаков), Димитър Гаджалов, Крум Алексиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, учителят-специалист Петър Тоновски, Никола Корчев и самият Стефан Стефанов, а пръв негов директор от роден произход става скулпторът Крум Алексиев (1928 г.). Известни имена от завършилите скулптори, архитекти и строители са Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, Маньо Славов, Янаки Кавръков, доц. Стефан Янакиев, проф. Димитър Сотиров, Любен Черкезов, Иван Димчев и много други.
Настоящата училищна сграда е построена през 1931 година по проект на чешки архитекти, като дотогава учебните занятия се водят в къщите на по-заможните жители на Кунино. През 2006 г. Професионалната гимназия по каменообработване от държавно училище към Министерството на образованието и науката е преобразувана в училище по изкуствата към Министерството на културата.
В момента в известното учебно заведение в село Кунино учат ученици от осми до дванадесети клас. Те се занимават с проектиране и изпълнение на скулптура (портрет, фигура, фигурални композиции, монументални произведения, релефи), както и на архитектурни елементи и съоръжения (чешми, фонтани, паркова мебел и др.), мемориални паметници и буквопис.
Гимназията през десетилетията на своето съществуване придобива такава популярност, че понастоящем почти всички професионалисти в обработката на камъка у нас са получили образованието си в село Кунино (скулптори, архитекти, строители, каменоделци и т.н., прославили с творбите си родината ни пред света, творци). Обикновено след като завършат това изключително престижно в сферата си учебно заведение, випускниците му продължават обучението си в българските висши художествени училища и след това поемат по професионалния си път, най-често като утвърдени или утвърждаващи се творци. През 2004 г. бивши ученици от това училище основават и първото родно Сдружение на българските каменоделци, което си поставя амбициозната и благородна задача да защитава независимостта и правата на членовете си за упражняване на каменоделския занаят у нас.
Сред по-известните творби, дело на випускниците на Средното училище по каменообработване в село Кунино (и то само в границите на нашата страна) се нареждат: монументално-скулптурните обекти „Създатели на българската държава" в Шумен, „Мемориален комплекс Априлци" в Панагюрище, „Бранителите на Стара Загора" в Стара Загора, Национален парк-музей Шипка в град Шипка, множество обекти и паметници в Червен бряг, художествено-архитектурна украса на София, катедрални храмове, както и монументи и каменни паркови украси в България и зад граница.