Летището в Русе отново е в риск, алармират организации
206
След новината от декември миналата година, че приемната сграда може да получи статут като недвижима ценност от национално значение, преди дни беше съобщено за процедура по отдаването на летището на концесия
Снимка: Община Русе
На 19 декември миналата година стана ясно, че летището в с. Щръклево е минало експертния съвет към Министерството на културата и е гласувано да получи статут като недвижима ценност от национално значение. На 24 януари обаче Община Русе съобщи, че българска компания ще инвестира в летището, като дружеството трябва да извърши текущи ремонти и да изработи документите, нужни за ползването му като гражданско. Инвестиционното намерение е внесено месец след експертния съвет на МК. Още не е издадена официална заповед от министъра на културата и така летището все още не попада под защита на Закона за културното наследство.
Дружеството предвижда възможност за използване на вече съществуващата материална база, като първият етап включва „ремонт и реконструкция на пътническия терминал и привеждането му в съответствие с изискванията за авиационна сигурност“. Никъде не се споменава, че приемната сграда на летището е гласувана за предоставяне на статут на единична недвижима културна ценност от национално значение, казват от Ново архитектурно наследство и ДОКОМОМО България.
Според организациите има риск да се изгуби ценната автентичност на Летище Русе. „Нови инвестиции са приветствани и необходими за развитието на обекти, обявени като „недвижими културни ценности“. Но доказаният подход от Европа и от света е, че преизползването на сграда-шедьовър на следвоенния модернизъм носи много по-голяма добавена стойност, когато инвестициите са насочени към изявяване на специфичните ценности на сградата, вместо повсеместен ремонт, който може да ликвидира всички характерни черти на мястото. Сграда „културна ценност“ не означава замразяване във времето. Опазването е възможност да се планира развитието на подобни сгради чрез правила, които да помогнат тези обекти да се превърнат в съвременни и оживени места“, казват от ДОКОМОМО.
Защо летище Русе е значимо разказват от „Ново архитектурно наследство“, като обектът беше един от представените в изложба под надслов „Тоталпроект“. Създадена в периода 1972-1976 г. по проект на местния архитект Йордан Бояджиев, тази легнала модернистична кутия се отличава с безкомпромисно внимание към архитектурния детайл както в екстериора, така и в интериора, с изключително ниво на синтез на архитектурата с монументалните и декоративните изкуства и със смели, но добре обмислени и прецизно изпълнени конструктивни решения.
Интерпретациите на тема “полет” са закодирани във всички нива на архитектура и дизайн на летището. Принцип, който може да се открие още при градоустройственото решение – погледната отгоре, сградата и подходът към нея ясно наподобяват траекторията на кацащ или излитащ самолет.
Приемната сграда представлява типична модернистична кутия с богато остъклени надлъжни фасади и с изявени линейни елементи. Обемът е визуално отлепен от терена чрез тъмната ивица на сутерена и създава впечатлението, че левитира.
Смелата конзолна козирка над входа е главен акцент, който лесно може да бъде оприличена на разперено крило. Тя е с дължина над 10 метра, но е лека, метална, и окачена на тънки стоманени въжета за плътната рамка на фасадата.
Друга абстрактна на фигура в полет Бояджиев залага и в декоративното пано от профилирани бетонни елементи на северната фасада. Това е един от най-разпознаваемите елементи на летището и негова визитна картичка.
Въпреки че не функционира от почти 25 години, приемната сграда на Летище Русе се отличава като един от най-автентично запазените примери за модернизма от това време у нас. Тя е успяла да капсулира в себе си духа на времето от 70-те и 80-те по безпрецедентен начин, като дори оригиналните мебели са все още на първоначалните си места.
Приемната зала е просторна и светла – с височина на два етажа и обиколна галерия, в чийто център се рее ефирно месингово кълбо с автор скулпторът Галин Малакчиев. Светлината и преливащите се пространства доминират и създават чувство за лекота и отново - полет.
Всичко в интериора “лети” – дори изящната стълба с конзолни стъпала, закрепени за наклонени носещи греди, и леки дървени парапети в приемното пространство. Специално проектираните от арх. Бояджиев кожени столове с метална база, погледнати отстрани, също приличат на силует на птица, разперила криле в далечината.
Източник: Ново архитектурно наследство
