"Национален център за териториално развитие" ЕАД ще изготвя заданието за архитектурния конкурс за възстановяване на Мемориала в градината на НДК

23 / 02 / 2023 720

След това ще има обществено обсъждане и ще бъде обявен и конкурсът

Хронология

До момента за територията на мястото на Мемориала на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотни полкове в градината на НДК са проведени три архитектурни конкурса от направление „Архитектура и градоустройство“ - през 2014, 2018 и 2019 г., като нито един от тях не завърши с определяне на победител. За възстановяването на Мемориала и паметните плочи в автентичния им вид през декември 2022 г. беше обявена процедура по Закона за обществените поръчки за изготвяне на задание за провеждане на бъдещия конкурс. Документацията за участие е публикувана тук. 

Оферти за участие се подаваха до 14 декември, но след това срокът беше удължен до 5 януари. Документи подадоха "Градиента БГ" ЕООД, "Фрибул" ООД и Национален център за териториално развитие ЕАД, който беше избран за изпълнител на заданието. Той е консултантски и проектантски център към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и е наследник на известния научно-изследователски и проектантски институт КНИПИТУГА, създаден през 1960 година с цел разработване на аналитични и стратегически документи в сферата на териториалното устройство. Центърът е изпълнител на значими планови и стратегически документи за страната.

История

Мемориалният комплекс от възпоменателни плочи в знак на признание към героизма на полковете от Желязната софийска дивизия е бил разположен на територията на Пехотните „Витошки“ казарми. Открит е на 28 октомври 1934 г. от Цар Борис III по време на честването на 50-годишнината от формирането им. Пространството, в което е изграден Мемориалът, е ограничено от улиците „Витоша“, „Патриарх Евтимий“, „Фердинанд I“ („Ген. Скобелев“) и „Ангел Кънчев“ („Фритьоф Нансен“). Мемориалният комплекс е оформен в пространството между три Т- образно разположени сгради на Витошките казарми. То е било с правоъгълна форма, ориентирано в направление север-юг, с приблизителни размери 40/20 м. Фасадните стени на сградите са го рамкирали в източна, южна и западна посока. Подходът е от ул. „Патриарх Евтимий“ от север по оста на ул. „Христо Белчев“. Мемориалът е демонтиран през 1977 г. при строителството на Националния дворец на културата. Територията е изцяло променена в градоустройствено отношение. Създадени са нови пространства и функции и са формирани изцяло нови композиционни оси.

Спомени

Бившият главен архитект на София Петър Диков разказва, че Мемориалът е разрушен, за да се изгради паметникът „1300 години България“ (който също беше премахнат през 2017г., но това е друга история). „От трите стени, разположени на буквата П в първоначалния им вид, бях виждал останалите две. Южната бе самостоятелна, като на гърба ѝ имаше амфитеатър, наричан Монте Карло. Легендата бе, че понеже мястото е скрито и закътано, там ходели да играят „комар“. Докато ние като ученици ходехме там да пушим. Западната част на този амфитеатър бе калкан на двуетажна казармена сграда, в която живееха военни със семействата си и по прозорците ѝ редовно висеше простряно пране… Тази сграда през 70-те години бе съборена и стената бе оформена като калкан към бул. „Витоша“. Източната стена също е била калкан на казармена сграда и е била съборена заедно със сградата като за събарянето има две версии – едната е, че това се е случило след бомбардировките 1944 г., а другата, че е премахната в началото на шейсетте. На нейно място през социализма бе изградена двуетажна ламаринена сграда на модна къща „Лада“, в която си поръчах и ми ушиха абитуриентския костюм“, разказва арх. Диков в своя сайт.  

През 2014 година при арх. Диков дошли представители на Инициативен комитет за възстановяване на Мемориала с искане за помощ при реализиране на идеята им. „Споделих с тях, че според мен не би следвало да има възстановяване във вида, в който са били стените, тъй като към градината ще се получат три глухи калкана. И ако все пак се вземе решение за премахване на Паметника „1300 години България“ (което и става – бел.ред.), следва да се търси не просто повторение на старото решение за войнишкия паметник, а такова, съобразено с наличната обстановка и среда. Инициативният комитет прие мнението ми и след като конкурсът се провали, внесе в Столичния общински съвет изработено по възлагане от тях предложение. Това предложение получи подкрепа от общинските съветници с обещание за стартиране на процедура.

След моето напускане общината в спешен порядък разруши паметника. Бе обявен нов конкурс, вече със задача да се възстанови Мемориалът с плочите на загиналите от на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк. Този конкурс също не даде добри резултати и бе анулиран. Така на мястото се постави само старата скулптура на лъв с щит, с карта на Сан Стефанска България на едно кръгло хълмче, което в мащабите на градината на НДК стои малко самотно, да не кажа комично. Дано все пак някога се реализира идеята, заради която разрушиха Паметника „1300 години България“, казва още арх. Диков.

В изчистен от символи и опасни елементи вид паметникът в горната му част можеше да бъде използван например за стена за катерене, а подземната – за място за събития или галерия. Свързването на паметника обаче с един неприятен период от историята ни, както и съпротивата да се променя произведение на изкуството, макар и низвергнато от голяма част от столичани, в крайна сметка доведе до разрушаване на паметника.

Ема Димитрова