Необходима е национална стратегия за минералните води и бани

31 / 01 / 2023 495

Около това се обединиха на кръгла маса над 100 участници, а исканията са да бъде спряно разхищаване и разрушаването на съоръжения, да се прилагат добри нормативни и бизнес практики, да се създаде актуален регистър на термалните извори, да се изготви национална стратегия за развитие и да се обособи централизирана институция, която да ги управлява 

На 24 януари в Народното събрание се проведе кръгла маса на тема "Старите минерални бани на България - потенциал и перспективи" с подкрепата на Българска асоциация за термално наследство (БАТН) и с участието на над 100 души: експерти, представители на институции и граждански организации.

Тъжната картина

От държавите с богато термално наследство в Европа България е единствената, която не генерира ползи от минералната вода и не присъства на картата за термални извори и спа туризъм. Държавните обекти с минерална вода у нас са около 150. От тях 47 са работещи минерални бани, но повечето са в много лошо състояние и условия на ползване. Има и около 20 външни топила и басейни с минерална вода, направени с безвъзмезден труд на населението. Затворени са 44 обекта, като са разрушени 9. Превърнати в СПА комплекси са 3, а в музеи - 10. На територията на София има 6 минерални бани, от които работят само две -  в   Панчарево и едното крило на реставрираната наскоро баня в Банкя, която все още не работи с пълния си капацитет. Останалите: Централна минерална баня, Овча купел, Горна баня и Княжево, тънат в разруха и са с неясна съдба, казват от БАТН. От 8 обособени термални зони в София общината използва едва 3,9% от ресурса.  

„Със съжаление трябва да признаем, че много от термалните ресурси не се развиват, за да могат да се монополизират или да се концентрират в ръцете на частни интереси, които ги управляват при занижен контрол, лишавайки много хора от полагащото им се право на свободно ползване на лечебната вода“, коментира депутатът Цветелина Симеонова-Заркин от ПГ “Продължаваме промяната”, инициатор на срещата.

В България науки като балнеологията изчезват, а нацията се лекува предимно медикаментозно, каза изпълнителният директор на единствената Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация (НСБФТР) в кв. „Овча купел“ - д-р Йордан Иванчев. Още по-големият проблем е, че минералната вода си отива, защото няма механизъм за разработване на каптажи, каза изпълнителният директор на Българската асоциация по подземни води инж. Величко Величков.

Има нормативни проблеми, агресивното ползване на минерална вода създава проблем, трудно се отдават на концесия старите бани, не знаем как да правим реклама на балнеолечението – изреди още проблеми директорът на филиала във Велинград на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс” ЕАД (с 13 филиала в страната).

Недалновидно е да пълним с експонати наследени басейни с минерална вода, да отнемаме древно предназначение на сграда като Централна минерална баня в София, да нарушаваме автентичността и функцията, като се изтъкват нелепи аргументи, коментира проф. арх. Тодор Кръстев - почетен председател на ИКОМОС България и почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места.

Как да стане

Ако минералната вода се оползотворява пълноценно, това би имало здравни ползи, би дало положителен имидж на страната като дестинация за туризъм, както и инфраструктурни подобрения и съживяване на местата с минерални бани. Затова от БАТН настояват за възстановяването на баните не само като културно наследство, но и защото те предлагат широк обществен достъп до ресурса.

Като първа стъпка асоциацията предлага сформиране на Междуведомствена работна група от експерти, която да създаде Национална агенция за минералните бани (НАМБ). Тя от своя страна да създаде Регистър на баните, да предложи най-подходящата форма на стопанисване и управление, да популяризира добрите примери, да упражнява надзор над собствениците (общини и „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс”) и да предложи законодателни промени.

От Българската асоциация за термално наследство настояват мерки да вземат институциите. От БАТН предлагат Министерството на културата да предостави статут на защита на минералните бани - като минерален ресурс, сграден фонд и с автентичната си функция. Друго предложение е Министерството на туризма (чийто рекламен фокус в момента бил здравният, балнео и спа туризмът) да предостави категория на минералните бани и те да получават звезди по подобие на хотелите, за да се гарантира качеството на услугата. Още едно искане на асоциацията е Министерството на здравеопазването да предостави разрешения минералните бани да работят и като здравни центрове, а Министерството на околната среда и водите (според което нещата са в ръцете на общините) - да осигури справедлив начин за даване на концесии, така че баните да не бъдат ощетени откъм минерална вода за сметка на частните спа центрове и бутилиращите компании.

Силна подкрепа

Основните изводи от кръглата маса подкрепиха още Българската асоциация по водите, Фондация „Гея“ (която протестира срещу разрушаването на баня „Гъбата“ във Варна), „Сдружение за Княжево“, Гражданска инициатива „Княжевец“ (която се бори за запазване на най-старата баня в София), новата организация „Екипът на София“ (която даде добри примери от баня „Сечени“ в Будапеща), арх. Петкана Бакалова (член на ИКОМОС), арх. Слава Савова (която от 2020 г. изследва термалните води), както и други участници в срещата, сред които експерти (архитекти, инженери, икономисти, финансисти, специалисти по здравеопазване и туризъм), както и общественици и съмишленици.

Според професора по балнео и спа туризъм Красимира Станева от Лесотехническия университет, е необходимо въвеждане на стандарт в спа туризма, а туристическата ни стратегия се нуждае от предлагане на етно практики и културно наследство и минерални извори в едно. Социалният антрополог д-р Миладина Монова от БАН подчерта, че баните имат три функции: хигиенна, лечебна и социална, и призова политиците да намерят начин за използване на минералните бани основно на местно ниво с уважение към историята и запознаване с ритуали от миналото, които са наше нематериално културно наследство.

Горчив опит

Кметът на район „Лозенец“ Константин Павлов разказа как се опитва да „открие“ 8 от 10 минерални водоизточника на територията, защото за три години не е получил точна информация нито от Столична община, нито от МОСВ, а водата от единствения минерален водоизточник, чието местоположение е известно (до бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“), се излива в Перловската река.

Районният кмет на „Овча купел“ Ангел Стефанов заяви, че има опасност одобреният проект за минералната баня (който предвижда възстановяването й в комплект с център за върхови постижения) да не се реализира, защото се е забавил заради обсъждан трафопост, а срокът е до края на годината. Той заяви още, че много хора не разбират необходимостта от съживяването на минералните бани. Припомняме, че от БАТН са против сегашния проект за "Адаптация и реставрация на сградата на баня "Овча купел", тъй като според асоциацията той ще премахне частично оригиналната функция на сградата.

Конкретно

Общинският съветник от “Спаси София” Борис Бонев заяви, че ще внесе нов доклад за обновяване на Централна минерална баня като термален център (на базата на Доклада за възстановяване на ЦМБ на ОП "Софияплан") с надеждата, че този път ще последват действия. „Настояваме СОС да приеме решение за нейното възстановяване така, както преди повече от две години предвиди самата Столична община, но след това "забрави" и не направи нищо“, каза той.

Междувременно на друга кръгла маса с подобна тематика на 17 януари (отново в парламента) беше съобщено, че се разработват 3D карта на минералните води и енциклопедия на минералния ресурс на България. Изводите от събитието също бяха, че е необходимо е по-добро взаимодействие между властите и неправителствения сектор за правилно използване на лечебните води и извеждането на природния ресурс като национален приоритет. Вижте повече тук.

Ема Димитрова