НИНКН: Целта на проучването в град Баня е не да спре, а да насърчи инвестициите
122
Според Института местната администрация изказва поредица от спорни или неверни твърдения
Целта на Териториалната програма, провеждана в изпълнение на Закона за културното наследство, е да установи какво се е случило с недвижимото културно наследство в град Баня през последните 30 години и да идентифицира нови обекти, които допринасят с качествата си за запазването на културната памет, градската среда и идентичността на града. Програмата започна едновременно в 5 общини. Първата открита среща беше в град Баня на 5 май, но по-голямата част от местните жители не пожелаха да изслушат цялото представяне на директора на НИНКН арх. Петър Петров. Причината е, че процедурата предизвика напрежение в града в края на март, когато хората разбраха за започналите действия на института. От местната администрация и от община Карлово възразиха срещу процедурата, защото според тях включването на още защитени обекти щяло да стопира инвестиционните намерения в Баня. Според НИНКН е точно обратното - целта на проучването е не да спре, а да насърчи инвестициите с информация за потенциала на града, местната администрация изказва спорни или неверни твърдения и се налага експертите да поправят заблудите, разпространявани сред местните хора.
Резултатите от териториалната програма:
Екипът на НИНКН е открил в архивите неизвестни досега документи и е изследвал огромен обем информация, допълващи историята на града. В град Баня към днешна дата има 10 защитени обекта от българското недвижимо културно наследство. 4 са в аварийно техническо състояние. Сред тях са последните два оцелели хана – Барековият и Нановият - „хотелите“, в които са отсядали гостите на града в края на 19-и и началото на 20-ти век. Много стари ханове вече са разрушени необратимо и не могат да бъдат възстановени. На мястото на някогашното царско казино е построен хотел.
Идентифицирани са още 4 обекта, които имат качества и принос за историята и културата, облика и идентичността на града и могат да бъдат ресурс за икономика с висока добавена културна стойност. Обектите са 3 сгради от Специализираната болница за рехабилитация, лесопаркът „Калето“, павираната улична мрежа и Царската жп гара с площада пред нея.
Започва процедура за изучаване, т.е. за събиране на още архивни документи, за огледи и за заснемане на екстериора и интериора. Институтът е изпратил в края на февруари уведомление до община Карлово и всички известни заинтересовани страни за началото на този процес и възможността да се запознаят с преписката, както изисква Административно-процесуалният кодекс (АПК). Само представители на болницата са посетили деловодството на НИНКН, за да разгледат документите и очакват проучването, казват от Института.
Преди това Общинският съвет на Карлово гласува против процедурата и смята да я обжалва в съда. Арх. Петров коментира, че е странно местната власт да протестира срещу проучване и срещу изпълнението на действащ закон за опазване на недвижимото културно наследство. Според закона поддръжката на паметниците на културата е ангажимент на собствениците, а опазването на недвижимото културно наследство е отговорност на общинските кметове. НИНКН няма права да контролира състоянието на обектите, нито да ги поддържа. Според Института, целта на събраната информация е не да спре, а да насърчи инвестициите с информация за потенциала на града.
Снимка: НИНКН. Бареков хан.
Заблудата с паважите
Няколко павирани улици в града са запазени до наши дни. Паважите са поставени в първите години на XX в. благодарение на фабриканта Велизар Багаров, който показва Баня на цар Борис III и така в селото се появява дворецът „Къщата“ – един от 7-те двореца в България. Паважите са сред 4-те нови обекта, чиито огледи и заснемане предстоят, защото оформят градската среда и са част от атмосферата и облика на Баня. Една от улиците – централната ул. „Карловска“, в момента се асфалтира с проектно финансиране. От други улици паважите отдавна са изчезнали.
Според НИНКН невярна е информацията, че павираните улици ще имат 14-метрова охранителна зона и така законът ще ограничи, забави или спре ремонтите и строителството в съседство. Твърдението се основава на непознаване на закона и се отнася за недвижимо наследство, защитено преди 2009 г. без граници и предписания на опазване, казват експертите.
Никакви ограничения за сградите няма да бъдат наложени заради паважите. Защитата би обхванала само паважите и бордюрите и не засяга околните сгради. Така е в София, в Пловдив, в Брацигово и във всеки друг град с павирани стари градски улици. По-различен е режимът само когато и сградите по тези улици са защитени, но случаят в гр. Баня не е такъв, обясняват от НИНКН. Запазването на автентичните гранитни паветата ще позволи на гражданите да разполагат с тях, ако след време поискат да премахнат асфалта и да върнат улиците в оригиналния им вид.
Снимка: НИНКН. Нанов хан.
Заблудата за парка
Няма да бъдат спрени инвестиционните намерения в парка с минералните извори, казаха още експертите. Паркът е защитен и в момента и притежава статут на археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ до неговото проучване. Водовземането от изворите и сега трябва да се съгласува по реда на ЗКН.
Според Общия устройствен план на Община Карлово в парка има обект, вписан в археологическата карта на България на базата на информация, предоставена от Регионалния исторически музей. Според община Карлово обаче в парка няма археологически останки. По време на извършения оглед експертите установиха липса на видимост. Местната администрация е можела да поиска археологическо проучване и проверка на данните, но до момента не го е направила.
