Съюзът на архитектите призовава Столична община спешно да възложи проект за възстановяване на неремонтираната част от Централна минерална баня

12440

Според председателя на САБ е необходимо обследване на цялата сграда до окончателното вземане на решение за функцията и предназначенисто на недвижимата архитектурна ценност от национално значение


След проведената дискусия в Централния дом на архитекта за бъдещето на Централна минерална баня (в момента Регионален исторически музей - София) председателят на Съюза на архитектите Петър Диков изпрати обещаното писмо с приложена документация до столичния кмет Васил Терзиев. В него той обръща внимание, че увреждането на изоставената част от сградата е достигнало до степен, която я поставя в риск от разрушаване и я прави опасна за минувачите. „Времето, през което липсват грижи за тази част от сградата, се отразява върху стойностни структурни и фасадни елементи на уникалната архитектура от началото на XX век“, казва арх. Диков.

Според председателя на САБ са необходими спешни мерки за обезопасяването и укрепването на Северното крило на сградата заедно със съоръженията под нея, "съотносими с автентичната й функция за баня", като не бива да се пропуска и нуждата от благоустрояване на прилежащите й площи за озеленяване и на околния тротоар. „Консервацията и реставрацията на Северното крило е наложително заради същото двойно значение - като недвижима архитектурна културна ценност в цялост с предназначение за активно използване на минералната вода във всичките й аспекти и задължително с присъствие на медицински консултации и ръководство за лечебно и рехабилитационно ползване на водата, традиционни за съществуването на тази част от банята“, казва арх. Диков.

Председателят на САБ подчертава мнението на архитектурната общност и на присъстващите на дискусията граждани за спешни действия за обезопасяване и защита на сградата от продължаващата разруха, за нейната консервация и реставрация, както и за възобновяване на функционирането й с активно използване на минералната вода. Той призовава към незабавни стъпки за възлагане на проект за ремонт и възстановяване с възлагане на консервационен план въз основа на обследване на цялата сграда - до окончателното изясняване и вземане на решение за нейната функция и предназначение.

От Съюза на архитектите в България настояват още Централна минерална баня да бъде включена в капиталовата програма и респективно в бюджета на Столична община за 2025 година с цел обезпечаване на реализацията на процедурите за спасяване на архитектурната ценност в риск.

Според мнение на експерта на ЮНЕСКО и ИКОМОС проф. арх. Тодор Кръстев, изказано по време на дискусията и цитирано от Българската асоциация за термално наследство, банята трябва да върне своята оригинална термална функция, защото автентичността й е свързана с нея. Тази функция, която е нематериално културно наследство, става все по-важна за съвременния човек и е ресурс за устойчиво развитие и качество на живот.

Снимки: Citybuild.bg

"Днес безпътицата продължава. Банята продължава да изневерява на своите вековни традиции. Състоянието на баните в Овча купол, Горна баня, Княжево, а също – във Вършец, Костенец, Родопите и други показа пълна липса на държавна политика за нашето термално наследство. В резултат България не е включена в европейския културен маршрут на термалното наследство. София липсва в Европейската асоциация на историческите термални градове. Всичко това е резултат от погрешна културна, урбанистична и инвестиционна стратегия“, казва проф. Кръстев.

Източник: САБ

Ема Димитрова

ОЩЕ НОВИНИ

България отбелязва рекордна инвестиционна година при бизнес имотите

България отбелязва рекордна инвестиционна година при бизнес имотите

Това бе сред основните изводи по време на конференцията на CBRE, в рамките на която най- голямата консултантска компания в света представи своя годишен доклад SEE Region Real Estate Market Outlook 2026

Архитекти създадоха дигитални и физически модели на съборени емблематични сгради във Варна

Архитекти създадоха дигитални и физически модели на съборени емблематични сгради във Варна

Ръководител на проекта "Невидимият град" е д-р арх. Надя Стаматова    

Във Варна започва строителството на три нови едноетажни сгради за социални и интегрирани здравно-социални услуги за лица с увреждания

Във Варна започва строителството на три нови едноетажни сгради за социални и интегрирани здравно-социални услуги за лица с увреждания

Две от тях са за резидентна грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, а една – за Център за специализирана подкрепа за лица с увреждания и техните семейства

Община Русе представя дигитално възстановения облик на града от 30-те години на миналия век

Община Русе представя дигитално възстановения облик на града от 30-те години на миналия век

До момента са изработени шест образователни анимирани визуализации в 3D формат