Сграда със смесена функция и квадратни модули

02 / 12 / 2019

3335

Aedes Studio разделя функционалните зони с "начупен хоризонт", който разграничава двете части най-вече в техния архитектурен образ.

Разположена на ъгъла на улиците „Здраве“ и „Родосто“ в София, новата сграда заема мястото на две стари еднофамилни къщи.

Непосредствената близост до един от корпусите на Медицинска академия задава смесената функция, и към жилищата на горните нива добавя офиси и медицински кабинети в долната част на сградата. Двете функционални зони са разделени от начупен хоризонт, който съвпада с нивото на ниския обем на Медицинска академия и разграничава двете части най-вече в техния архитектурен образ.

Долната, обществена зона, е изцяло остъклена и разграфена единствено от неравномерно сгъстяващите се вертикали на окачената фасада. В горната й част, непосредствено под „хоризонта“, вертикалите изскачат напред и се оцветяват в златисто, какъвто е и самият хоризонт. С долния си край тези златни вертикали очертават силуета на съществуващите преди на това място къщи и отчасти съхраняват спомена за тях.

Над „хоризонта“ в жилищната част фасадата е изградена от два типа квадратни модули. При завъртането им и тяхното огледално обръщане се получават множество вариации, което създава живото пулсиране на фасадата. Пикселизирането й чрез модулите и допълнителното им разграфяване има за цел да помири двата мащаба – този на новата седеметажна сграда, със стария, вече отмиращ мащаб на съборените къщи, който обаче продължава да присъства във вътрешната структура на новите жилищни сгради. Именно тази надребнена вътрешна структура на обитаването е изведена на фасадата чрез пикселизацията й.

Третирането на долната част на сградата с цяло остъкляване я свързва по-скоро с най-едрия мащаб – този на МА отсреща. Въпреки че „хоризонтът“ е определящ за образа на сградата, на места той е начупен от горните обеми, а при входа и влизането към гаражите два от модулите „изпадат“ от долната му страна и при това преминаване през хоризонта приемат неговия цвят.

В горната част на сградата обемите са тъмни, някои от тях със „златна“ сърцевина от клинкерни тухли. Темата за пикселизирането в горната част се допълва и от капаците от тъмна ламарина, прорязани в повторяем мотив пред прозорците. Други отвори в мащаба на прозорците се появяват като хоризонтални и вертикални перголи при покрива, с които се дава геометричен завършек на обемите на модулите.