Арх. Стефан Стайнов получи отличие "Златен век" за значим принос в развитието и популяризирането на българските култура и изкуство
33
Годишните награди на Министерството на културата са посветени на 1 ноември, Деня на народните будители
Източник: САБ
Тази година арх. Стефан Стайнов навърши 90 години. Той е роден на 25 януари 1935 г. в София, в семейството на знаменитият български композитор и общественик Петко Груев Стайнов, произхождащ от Стайновия род на видни и заможни казанлъшки индустриалци. Малкият му син Стефан завършва висшето си образование през 1958 г. в „Инженерно-строителен институт“ (ИСИ) в София, днес Университет по архитектура, строителство и геодезия“ (УАСГ) – специалност „Архитектура“. През последните години на следването си участва в архитектурни и градоустройствени конкурси, което го насочва към специализация в областта на пространственото планиране и градоустройството. По това време вече владее добре френски, немски и руски език.
Забележителната професионална кариера на арх. Стайнов започва през 1960-61 г. във Франция, като стажант в бюрата на проф. Жан Роайе, архитектите Еом и Персиц и проф. Калса, където осъществява своето желание за специализация в областта на урбанизма, като участва в разработването на градоустройствени проекти за Франция, Алжир и Кралство Белгия. Същевременно редовно посещава лекции в Института по градоустройство в Сорбоната. По време на обучението си във Франция усвоява от водещи за времето си урбанисти европейските принципи за устройствено планиране, според които различните фактори влияят съществено при формиране на урбанистичното решение, а специалистите от мултидисциплинарния екип се съобразяват един с друг и се допълват.
След завръщането си в България през 1961 г. започва работа като групов ръководител в проектантската организация „Главпроект“ в София, където участва в общи градоустройствени планове на наши градове и успоредно с това работи като хоноруван асистент в катедра „Градоустройство“ на ИСИ. От 1963 до 1966 г. работи в Алжир като главен архитект на Бюрото за индустриализация при Министерството на индустрията и мините и лично проектира градоустройствените планове на някои производствени зони и културно-битови сгради в тях. В Алжир изгражда качествата си на административен ръководител и усъвършенства пословичната си организираност, които успешно проявява в следващите се позиции на ръководител на различни нива. След завръщането си в България през 1966 г., продължава да работи в проектантската организация „Главпроект“ в София и като хоноруван асистент във ВИСИ.
През 1968 г. арх. Стефан Стайнов преминава на работа в новосъздадената дирекция „Генплан“ в Комплексен научно-изследователски проектно-проучвателен институт (КНИПИ) Софпроект, първоначално като началник отдел, а от 1972 г. и като директор на дирекцията до 1977 г. През този период осъществява авторско ръководство на работата по генералния план на София и Софийската агломерация и други устройствени планове. Като нещатен сътрудник в Държавния съвет по опазване и възпроизводство на околната среда ръководи разработването на директивните документи, отнасящи се до развитието на столичния град и агломерацията. Като директор създава и ръководи колектив от експерти и сътрудници, с които изготвят плана на Столицата и Софийско-Пернишкия под-район, който в края на 1976 година докладва пред Обществения съвет на гр. София. Приемането на плана се отлага по съображения на политическото ръководство на страната. Така не се реализират идеите за зелени клинове от Витоша към София, развитието на „огърлица“ от сателитни населени места, които да поемат очаквания приток на жители към столичния град, транспортните рингове, разтоварващи центъра и други и заложени в плана идеи.
От месец май 1977 г. е арх. Стайнов е назначен за Председател на Комитета по архитектура и благоустройство при Министерския съвет, а след закриването на Комитета през юни 1981 г. той става Първи заместник-министър в Министерството на строителството и архитектурата. От 1984 до 1986 г. е Първи заместник-министър в Министерството на строителството и селищното устройство. От 1986 г. до есента на 1989 г. е Председател на комитета по териториално и селищно устройство (КТСУ) при Министерския съвет, а от 1990 г. до началото на 1993 г. ръководи Националния център по териториално развитие и жилищна политика (НЦТРЖП).
От тези отговорни длъжностни позиции арх. Стайнов променя подхода към устройственото планиране и застрояване в страната ни. Представители на Комитета и министерството са определени като отговорници по места, а важните планове и проблеми се разглеждат чрез експертизи и решения от Върховния експертен съвет. Арх. Стайнов прилага принципа на проверка на новите изисквания чрез експериментални разработки преди влизането им в сила. Преди възлагане на плановете на различни нива започват активно да участват социолози, които организират проучването на общественото очакване и на постигнатите резултати.
След напускане на държавните си постове арх. Стайнов е поканен за съосновател, съдружник и първи управител на основаната през 1993 година частна фирма за пред инвестиционни проучвания и устройствено планиране „БУЛПЛАН“ ООД. Голяма част от проектите са пилотни за страната, като иновативното за 90-те години на ХХ в. устройствено зониране на гр. Варна с въведени специфични правила за устройство и застрояване, първият след промененото законодателство Общ устройствен план на Община Велико Търново или Трансграничният мастерплан за еврорегион Русе – Гюргево, в който са посочени подходящите локации за втори мост над река Дунав и др. Негов голям принос е прилаганата от „БУЛПЛАН“ ООД методика на работа, основана на проучвателна и аналитична част и реалистични проектни предложения, както и коректното партньорство с възложители и сътрудници.
В края на 1998 г., заедно със сътрудници и съратници на баща си – композитора Петко Стайнов, арх. Стайнов учредява фондация на негово име, с цел популяризиране на творчеството му и подпомагане развитието на съвременната музикална култура. В рамките на своята професионална кариера арх. Стайнов проявява активна обществена дейност. През 2010 г. по инициатива на архитектурната колегия е удостоен с високата държавна награда – Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ Първа степен. През 2023 г. на петото издание на конкурса „Български архитектурни награди 2023“ получава награда за цялостно творчество - за неговата професионална дейност в областта на териториалното устройство и градоустройството.
Във своята над 60-годишна професионална дейност в областта на проучването, проектирането, нормотворчеството и управлението на териториалното устройство, градоустройството и инвестиционния процес в България и чужбина, арх. Стайнов има авторство и ръководство на десетки разработки.
