Дизайнът е аристократично занимание

15 / 02 / 2010

4750

Що е то дизайн и има ли той почва у нас, какви са пречките, изправящи се пред работещите в тази област, каква е ролята на държавата в развитието му, и къде е пресечната точка между скулптурата, и дизайна разказва за citybuildhome.bg скулпторът, и дизайнер на мебели Константин Ачков.

Завършил сте Скулптура в Художествената академия, в момента се занимавате основно с проектиране на мебели. Къде е пресечната точка между скулптурата и дизайна, и може ли на мебелите да се гледа като на скулптури в интериора?
Ако погледнем по-глобално нещата всичко е форма или по-точно формообразуване. Съвременният дизайн и архитектура показват в пълен смисъл казаното. За мен, като скулптор, мебелта е скулптура с функция и ергономия - две изисквания, с които трябва да се съобразяваш, и които вдигат много високо летвата.
Какво точно е дизайнът? Средно колко време отнема проектирането на една мебел? Как точно се случва процесът?
Точна формулировка не може да бъде дадена, тъй като това е творчески процес. Но, в чисто занаятчийски план това е всекидневна работа и натрупване на идеи, от които се избистря някаква конкретна концепция. Времето при изработване на продукт е винаги различно. В някои случаи нещата могат да се забавят непредвидимо. Важното е накрая да се стигне до някаква оптимална форма.

Каква част от мебелите, които създавате остават концепция и каква част се реализират, и достигат до пазара?
За жалост в България все още не се "случва" дизайн. Поне не така, както е в страните, където той е едно от водещите пера в икономиката. Защото там са осъзнали, че каквото и да произведеш, то трябва да има и добър дизайн, за да се конкурира, и за да се продаде. Поради това неразбиране тук мебелните дизайнери правим нещата на ниво концепция или по-рядко вдигаме прототип, и все още търсим производители. Хубавото е, че вече сме част от Европа и света, и ако тукашните фирми все още се чудят или се съмняват дали да вложат в дизайн, то за западните това е норма и стига да им хареса нещо, те го произвеждат.

Каква е практиката - мебелите се създават и в последствие им се търси пазар или се работи основно по поръчка?
Основното, което работят колегите са поръчкови интериори и понякога някоя корпусна мебел. Истински дизайн на мебели се прави много рядко. Поради тази причина повечето гледат, ако могат да си направят сами прототип на нещо, което са убедени че е дизайн.
Какви са пречките, пред които се изправят дизайнерите на мебелите у нас?
Ако трябва да обобщя многобройните пречки, това е тоталното неразбиране на родния бизнес и производителите на мебели за ролята на дизайна.

Има ли място държавата в развитието на дизайна?
Колкото и банално да звучи, в страна като нашата, където дизайнът изобщо не е структуриран, държавата трябва да се намеси чрез субсидиране на проекти и спонсориране на родни таланти в международни изяви, както го правят холандците, да речем. До преди 6-7 години никой не беше чувал за холандски дизайн. На сцената доминираше италианският. След активна политика, чрез спонсориране на родните си таланти, Холандия успя да дръпне черджето под краката на Италия и да наложи холандския дизайн като съвременна модна икона. Смисълът на това не е само културният международен облик на една държава, защото дизайнът е пряко свързан с икономиката й. Всеизвестно е, че в Италия мебелната индустрия надминава автомобилната и модната.
В коя година спрямо света сме в създаването на мебели?
Съизмерване в години не мога да дам. Скоро получих покана за международен дизайнерски конкурс Bio в Любляна, Словения, за който признавам си не бях чувал. Когато разгледах книгата, с удивление видях снимка на първото издание на Bio от 1964-а година! И на всички фотоси от годините, които са показани, личи ниво, за което ние все още можем да мечтаем. Мисля, че дизайнът е едно аристократично занимание, тъй като е свързано с голяма обща култура и познаване на история на изкуството, тенденции, и дори философия. Гаражни дърводелци на корпусна мебел у нас се помислиха за дизайнери.

Какви мебели са актуални в момента? Изцяло ли се съобразявате със световните тенденции или следвате своите собствени виждания?
Най-актуални в момента са еко тенденциите. Това значи не само еко материали и естествена дървесина, но и такива способи за изграждане. Съобразявам се със световните тенденции, там където те имат смисъл за мен. В такава тематика направих цяла серия мебели от велпапе, с които участвах заедно с група Черга на 100% Design London. Основно, обаче изследвам свои територии, като Тенсегрити мебелите, които правя.
Как ще изглеждат мебелите в бъдеще?
На този въпрос никой дизайнер не може да отговори с пълна убеденост, защото многообразието от тенденции, матирали и способи на изграждане са толкова обширни и динамичноразвиващи се. Все пак като далечно обобщение, следейки какво се случва, мога да предполагам, че мебелите ще стават все по леки, здрави и стилово различни. Другата тенденция, която много ме радва е, че осъзнато мебелите все повече се приближават до скулптурата.
Разкажете повече за уникалните си скулптури и за това как се приемат у нас и в света?
В скулптурата развивам една моя идея за съчетаването на Тенсегрити структурите с анатомичен образ. След направата на три монументални работи /кон, риба и диво прасе/, изградени на такъв принцип, но с различен подход, аз се престраших и пратих снимки с кратко описание на създателя на Tensegrity - Кенет Снелсън. Той беше много изненадан и развълнуван, че от едно място като България, което не е световен център за изкуство, може да се появят такива работи. Заяви ми, че не е виждал подобни неща, и че единствено в мое лице вижда някой, който наистина по нов и нестандартен начин да развива Тенсегрити в скулптурата. След това с мен се свърза и Стивън Ливайн, който е създал нова научна дисциплина - Biotensegrity, с която се обяснява най-добре човешката мускулно - скелетална структура и това как се движим и седим изправени. Той ми заяви, че знае всички основни работи в Тенсегрити и не е виждал нищо подобно, а също така, че това което се е опитвал за 30 години да обясни на света, аз съм успял да покажа в три свои работи по-добре.
Коя е любимата ви, създадена от вас скулптура или мебел, и какво мечтаете да ви се случи в професионален план?
Нямам любима моя творба - всяка е била различно предизвикателство, което съм преодолял по някакъв начин. За мен, самата творба не носи толкова радост и удовлетворение, колкото процесът на правенето. Мечтая да имам възможността да работя по моите неща и да материализирам колкото се може повече идеи. И всичко това да намери своето признание!