Екипът на София: Към момента няма признаци изготвянето на липсващите стратегически планове за зелената система на Столична община да е приоритет на управляващите
54
Предложенията за действие в доклад на организацията са подобряване на уличното озеленяване, развиване на зелените клинове, социализация на речните корита и реализация на Зелен ринг София
Оценка на прогреса по ключовите мерки и проекти
Към момента няма признаци изготвянето на липсващите стратегически планове за зелената система на Столична община да е приоритет на управляващите. Освен заложената в програмата за управление стратегия за междублоковите пространства, липсват и други ключови стратегии в тази сфера: Концепция за екосистемните услуги (препоръчана още във „Визия за София”) и Стратегия за развитие на зелената система на СО. Изготвянето особено на последния документ е от изключителна важност в средносрочен план. Той би следвало да има за цел да постави пространствените рамки на развитие на обектите на зелената система за широко обществено ползване, както и да приоритизира изграждането на бъдещите паркове на София. На този етап няма информация за намерения или обществени поръчки за изготвянето на който и да е от тези планове. Не се наблюдават и активни действия за намаляване и премахване на паркирането в зелените площи.
Основните мерки, които биха могли да се приложат в тази сфера, са няколко: обновяване на градинки, превърнали се в кални точки, поставяне на антипаркинг съоръжения в „горещи“ зони, увеличаване на зоната за платено паркиране, както и на контрола и налагането на санкции. Нито една от изброените мерки не е приложена в голям, значим или поне видим мащаб.
Засаждането на улична растителност е обявено за приоритет на общината. Наблюдава се засилено засаждане на улични дървета към настоящия момент. Според отчета на кмета на Столична община за свършеното през 2024 г. са засадени над 2500 улични дървета. Въпреки това, заявената цел от 25 000 дървета към момента изглежда непостижима. Също така, не става ясно къде и какви дървета са засадени, както и дали се полагат грижи за тяхното захваане. Такава информация би следвало да намери място в Дигиталния регистър на дървесната растителност.
Има положителна тенденция в намаляването на използването на силно декоративни дървесни видове и дребни фиданки. В отчета на кмета виждаме обаче и снимки на червенолистни дребни форми, засадени в разделителната ивица на голям столичен булевард – това не са подходящи видове.
Дигиталният регистър на дървесната растителност в Столична община не претърпява видимо развитие. Към този момент СО не е възлагала мащабна паспортизация нито на външен изпълнител, нито на наличния си специализиран състав. Съществуващият дигитален регистър остава морално остарял, бавен и включва информация за ограничен брой дървета. Това, в комбинация с липсата на публичен и актуален регистър на зелените площи, все още поставя зелената система на града в огромен дефицит на данни.
За картирането и трупането на данни за зелената система сериозни усилия полага общинското предприятие „Софияплан“, което работи по изходните данни и материали за подготовката на измененията на Общия устройствен план (ОУП). Понастоящем общинското предприятие работи и по изготвянето на актуално функционално зониране на парковете на СО.
Прогрес по Зеления ринг на София се наблюдава в първата му отсечка, преминаваща през „Гара Пионер”. След финализирането на идейния проект за отсечката, общината предстои да възложи изготвянето на технически такъв. Приемането на идейния проект е стъпка в правилната посока и показва желание за осъществяването на проекта. По време на предишния мандат бяха направени стъпки за прехвърлянето към общината на държавните имоти на територията на ринга.
Продължава инициативата на предишното общинско ръководство за реализация на „Новата гора на София”. Това също е стъпка в правилната посока, тъй като ще допринесе за възстановяването на градските и крайградските гористи райони. От сведенията на участници в проекта обаче стигаме до извода, че е необходимо подобряване на мониторинга на оцелелия новозасаден посадъчен материал. Няма публична информация каква част от засадените фиданки оцеляват.
Ревитализацията на речните корита и превръщането на прилежащите брегове в паркови площи остава цел с неясен – или поне невидим прогрес. На настоящия етап липсват данни за ясни намерения, идейни проекти или конкурси, свързани с речните корита в СО, казват от Екипът на София. В рамките на "Визия за Витоша" кметът наскоро представи една от основните идеи - създаването на зелен коридор по река Драгалевска, който да минава през Борисовата градина, Ловен парк, зелените пространства в квартал „Кръстова вада“, през мост над Околовръстния път за пешеходци и велосипедисти и да продължава по реката до Витоша. Според кмета е необходимо създаването на т. нар. зелени коридори и осигуряване на по-голяма възможност за пешеходен достъп до планината, като „Софияплан“ работи по тази част от представената „Визия за Витоша“.
Един от най-големите проблеми за зелената система на София остава високият дял на частните имоти в нереализираните паркове, като най-задълбочен е този проблем в така наречените зелени клинове. Докато мащабът на проблема е извън възможното за разрешаване в рамките на 1 година, а може би дори и един мандат, сложността и пропорциите изискват незабавно прилагане на алтернативни решения отвъд финансовите. Отчуждаването на имоти е крайно належащо, но приоритизацията на отчуждаването и намирането на път към публично-частно партньорство са важни първи стъпки.
Предложения за действия
Основен приоритет пред управлението за постигането на поставените цели следва да бъде подобряването на уличното озеленяване. Тази мярка работи и за изпълнението на редица поставени цели отвъд свързаните със зелената система. Засаждането на едроразмерна дървесна растителност по улиците и булевардите изпълнява поставените цели за брой новозасадени дървета. То създава връзка между обектите на зелената система, особено ако бъдат приоритизирани ключови улици и булеварди, които се свързват с големи паркове. Използването на подходящи видове улична растителност подобрява качеството на въздуха, намалява ефектана топлинните острови и подобрява градската среда и облик. Всяко засадено дърво трябва да бъде картирано в публично достъпен регистър, в който да бъде отразявана и неговата поддръжка.
Друг важен пилотен проект, в който се препоръчва местната власт да вложи усилия, е колаборацията със собственици на земи, попадащи в зелените клинове. Това би поставило прецедент в публично-частното партньорство, като се има предвид как интересът на частните собственици често влиза в конфликт с обществения интерес за повече паркове. Инициирането на такъв процес ще е от изключително важно значение за благоустрояването на градската среда.
Бърз и сравнително лесен успех би могъл да се постигне със социализацията на речните корита. За стартирането на процеса по превръщането на реките в оживени и достъпни публични пространства от ключово значение е провеждането на адекватна комуникационна кампания. Общинската администрация може да поеме водеща роля, като се възползва от наличието на вече утвърдени и активни неправителствени организации, работещи в тази сфера.
Основен приоритет би следвало да бъде и изграждането на „Зелен ринг София“ като линеен парк, даващ гръбнак на веломрежата на столицата. Това е изключително важен и въздействащ проект за целия град, изпълняващ редица от поставените управленски цели. Преди реализацията му следва да се ангажират широката общественост и местните общности с публични събития и обсъждания и да се инициират публично-частни партньорства с цел финансово подпомагане на реализацията на отсечките. Необходимо е действията на „Софияплан“ да бъдат подкрепени чрез ускоряване на процедурите по изготвяне на ПУП за отделните отсечки от ринга и ускорена процедура по възлагане на проектирането им.
