Изкуственият интелект изисква стратегическо и отговорно управление
26
Около това се обединиха участниците в дискусия, която се проведе вчера в Българската стопанска камара
„Изкуственият интелект вече не е просто технологична иновация – той е двигател на нова индустриална революция. Той променя начина, по който работим, учим, лекуваме, произвеждаме и общуваме. Влиянието му расте с такава скорост, че регулациите трудно могат да го догонят. Това поставя пред обществото, бизнеса и държавата въпроса доколко сме готови да посрещнем бъдещето, което идва по-бързо, отколкото можем да си представим“, каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев при откриването на форума. В дискусията се включиха представители на много институции, като беше представен анализ на основните тенденции и възможни сценарии за развитието на изкуствения интелект (ИИ) в ключови сфери.
Според анализа, очаква се до 2030 г. ИИ да налее над 15,7 трилиона долара в световната икономика. Инвестициите в ИИ се увеличават с шеметна скорост, като само през 2023 г. компаниите са похарчили над 166 милиарда долара за ИИ технологии. А появата на "умни" системи като генеративния ИИ отваря врати към невиждани досега възможности за автоматизация, индивидуално отношение към клиентите и куп иновации във всички сектори на икономиката.
„За съжаление, България все още изостава от средното ниво за ЕС по отношение на готовността за ИИ и сме далеч от челните места по научни пробиви в тази сфера. От своя страна, ЕС също значително изостава от водещите държави в тази област САЩ и Китай. Големите спънки са липсата на топ специалисти, слабото развитие на науката и малкото инвестиции в проучвания и нови технологии. С правилните стъпки и политики и съответните стратегически решения изоставането може да бъде намалено и страната да се насочи към ниши, които да доведат до ползи както за икономиката, така и за обществото“, отбелязват авторите на анализа.
Анализът предлага предприемането на конкретни действия. На първо място, това е наличието на ясен план и преразглеждане на всички стратегически документи. Насърчаването на новите бизнес модели и внедряването на ИИ в различните сектори е от стратегическо значение за икономическия просперитет на страната. Инвестициите в наука следва да бъдат ориентирани към изследвания и разработки с висока международна стойност и увеличена патентна дейност. ИИ предполага дълбока и мащабна цялостна реформа на образователната система, при която критичното мислене и аналитичните способности са базови умения, които трябва да се възпитават и надграждат от ранна детска възраст.
Според представителя на Министерството на иновациите и растежа Георги Косев България се намира в ситуация, в която можем да превърнем България в лидер в Югоизточна Европа в сферата на Изкуствения интелект (ИИ). "Начинът, по който това може да бъде направено, е чрез един хибриден подход. Той включва регулация и позволяване на бизнеса и институциите, образованието и институтите, които се занимават с такива технологии, да могат свободно, с помощта на държавата, да дърпат напред. И докато дърпат напред, от администрацията да наблюдават какво се случва и да могат да имат механизмите да се намесват, когато е необходимо с помощ или със стоп", посочи експертът. Така се ражда симбиоза между регулациите и практическото развитие на технологиите. Косев съобщи, че през 2026 година предстои да се пусне първият регулаторен пясъчник за ИИ в сътрудничество с Министерството на електронното управление.
„Най-вероятният сценарий в развитието на технологиите с ИИ на глобално ниво към момента е към техно национализъм. Има всички предпоставки за това - като се започне от производството на процесори, през изграждането на центровете за данни до големите играчи, разработващи технологиите“. Това обяви Желяз Енев от Министерството на икономиката и индустрията. Той съобщи, че МИИ разработва в момента индустриална стратегия на България, където дигитализацията е един от основните акценти и темата за ИИ ще е засегната в документа. Това, според него, означава, че на стратегическо ниво ще има подход по отношение на индустрията. "Да се довериш на ИИ означава да си предоставиш цялата информация за производствени процеси в облака, до която някой може да получи достъп", обясни Енев. Според него това ще е повод за много бизнеси да подхождат предпазливо.
„Министерството на електронното управление (МЕУ) предприема проактивни действия за въвеждане на Акта за ИИ в България. Това се предприема с оглед на решението от края на 2024 година за определяне на Министерството за водещо ведомство по прилагане на Акта за ИИ на ЕС. Преди това то е одобрено от Европейската комисия (ЕК) по инструмента за техническа подкрепа към държавите членки с проектопредложение за изготвяне на правен анализ за въвеждане на европейския Акт за ИИ в България и за обучение на държавните служители в областта на изкуствения интелект“, обяви Мария Цонева от МЕУ.
Сред предприетите практически действия за въвеждане на европейския Акт за ИИ са проведени разговори за определяне на органите за защита на основните права по чл. 57 от Акта. „С решение на Министерския съвет от този юни бяха определени седем такива органа. Подготвихме и Решение на МС, с което се определя идентифициращият орган по чл. 32 на Акта. Реално сме на последна фаза. Остават малко уточнения, за да бъде внесен в МС. И сме на етап определяне на органи на надзор на пазара“, обясни тя. Цонева определи процесите в областта на ИИ като динамични, изтъквайки, че в момента има сигнали както в посока на фрагментация, така и към желанието за прилагане на идеята за единен подход при развитието на ИИ. Цонева съобщи, че предстои създаването през 2026 година на регулаторната лаборатория за ИИ. От МЕУ кандидатстват отново по инструмента за техническа подкрепа за обучения на не по-малко от 200 служители от държавната администрация, които да работят в регулаторния пясъчник за изпитване на моделите за ИИ, преди те да се въведат в експлоатация и употреба.
„Парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" подготвя проектозакон за използването и развитието на Изкуствения интелект (ИИ). Текстовете са обсъдени с експертни групи“, съобщи заместник-председателят на Парламентарната група Божидар Божанов по време на дискусията. "Такъв законодателен акт не цели фрагментация", изтъкна той. Според него разпоредбите са съобразени с Акта на ЕС, даващ рамките, и е нужно да се създаде институционална рамка, механизми за координация, да се уредят задълженията по Акта, което ще бъде по-ефективно уредено на законово равнище, а не с разпокъсани, по думите му, решения на Министерски съвет.
Депутатът посочи и необходимостта от ясно разписана политика и правила за въвеждане и предоставяне на стимули за внедряване на ИИ, за развитие, за обучение на служители от частния сектор и публичната администрация, за подпомагане на тренирането на модели с документи от администрацията. Божанов посочи още, че със законодателството трябва да се разяснят и регулаторни неясноти, които произтичат от Акта за ИИ, оставящ потенциални "вратички". "Целта е да привлечем повече развойна дейност в България", обясни той и добави, че страната не трябва да изостава в надпреварата от други държави. Той определи ИИ не като революция, а като бърза еволюция. Затова, ако не се действа бързо, рискът е да се загуби много.
Петранка Джиброва – старши експерт от дирекция „Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие към МОН, акцентира върху нуждата от промени в образователната система: „Влиянието на навлизането на ИИ в професиите е огромно. Много е важно да подготвим кадри за технологичните дисциплини и да осигурим подготовка на преподавателите като задължителна точка.“ Тя подчерта, че е от изключителна важност уменията по дигитализация да се развиват етап на начално образование, както и че МОН действа активно, подпомагайки училищата с изграждането на STEM центрове.
Особен акцент в дискусията беше поставен върху ролята на ИИ за опазването на околната среда, от страна на Васил Кънев – експерт по мрежова и информационна сигурност към МОСВ. „Интеграцията на ИИ в сферата на околната среда е наложителна и трябва да бъде използвана, тъй като тази технология би могла да ни помогне за справянето с климатичните промени“. Кънев добави, че изкуственият интелект също така има потенциал да се прилага в управлението на отпадъците.
Участващите в дискусията се обединиха около разбирането, че изкуственият интелект вече не е бъдеще, а настояще, което изисква стратегическо и отговорно управление. България има потенциал да се превърне в регионален лидер в Югоизточна Европа в областта на изкуствения интелект, ако обедини усилията на държавата, академичните институции и бизнеса. В духа на казаното от всички, изкуственият интелект трябва да се разглежда като ключов инструмент за развитие на иновациите, за постигане на устойчив растеж и за подобряване на качеството на живот на хората. Отговорното му използване, подкрепено от ясна регулаторна рамка и инвестиции в образование, ще определи дали България ще бъде само потребител или активен създател на бъдещите технологии.
