На 5 януари се проведе първата служба за Бъдни вечер в новата Арменска църква в София

09 / 01 / 2023

179

Тя е изградена по проект на арх. Агоп Каракашян с подкрепата на програма на Столична община

Преди повече от 100 години арменската общност губи своята построена още през XVII в. черква в София. Веднага след промените през 1989 г. в България е решено да се построи арменски молитвен дом. На 17.03.2003 г. от ДАГ е одобрен работният проект на арх. Агоп Каракашян и инж. Любомир Колев за Арменска апостолическа православна църква на ул. „Лайош Кошут". Решението за възлагане е взето десет години по-рано, след конкурс във връзка с международните чествания на 1 700-годишнината от приемането на християнството като държавна религия от Армения. Полагането на 16-те основни камъка на храма се извършва през 2006 г. Единствената православна нова сграда на арменска църква в столицата отвори през юни 2022 г. след повече от 30 години усилия на общността да събере средства и да реализира проекта за градежа. През септември м.г. за архитектурния проект и реализация арх. Каракашян получи награда на Столична община за ярки постижения в областта на културата в област „Архитектура, опазване на културното наследство и естетизация на градската среда“. Близо половин милион лева са осигурени за строителството, а през 2022 г. бяха отпуснати 18 000 лева за благоустрояване. Тази година на 6 януари за първи път от десетилетия насам арменската общност в София посрещна Рождество Христово в новопостроения си храм в столицата - Арменската апостолическа църква „Св. Богородица“ в район „Красно село”.

Ограничените размери на петното в „Дебърската" градинка, между улиците „20-ти април" и „Ивайло", съществуващите дървета, парковото обкръжение и тясната улица определят плановото решение. В него съжителстват богатото наследство на Армения със съвременните архитектурни тенденции. „Построихме тази църква, спазвайки каноните на арменската църква и водени от собствени убеждения за изграждане на храм в подчертан арменски стил като църквите в Атина, Букурещ, Лондон, Адис Абеба и други столици с арменска диаспора“, казва арх. Агоп Каракашян. Застроената площ е 310 кв.м, разгърнатата застроена площ е 700 кв.м, а височината е 24,12 м.

За фасадите е приложен контрастът между плътност и стъкло. Църквата е с облицовани куполи с метални плочки, създаващи илюзия за златно покритие. Триъгълните завършеци на стените във височина, характерни за кръстокуполните черкви, дават възможност и покривите да участват в зрителното възприятие и да обогатят общото въздействие на сградата. Спазен е и арменският църковен канон, според който кулата камбанария е по-ниска от централния купол. Чрез цветовите нюанси на богатото остъкляване се получават характерните за християнската религия кръстове, минаващи върху двата етажа. Изработен е типичен релефен арменски кръст по детайл за външната стена на олтара.

За външно и вътрешно оформяне на сградата са използвани голяма палитра съвременни материали и арменски туф. Проектантът е намерил блестящо решение на разпределенията, фасадите и обемно-пространствената композиция, съчетавайки вековните напластявания на националното арменско наследство със съвременната архитектура.

Сградата има внушително излъчване, без да се натрапва с обема си, като същевременно са осигурени изискуемият брой места.

Арменският апостолически храм има главен вход, преддверие (кавит), молитвена зала и олтар с две странични помещения. От преддверието тръгва вита стълба за камбанарията и за многофункционална зала за срещи, събрания, изложби и др. Около залата са разположени малка сцена, бюфет и други помещения. С оглед повече място за богомолците е потърсена гъвкава трансформация чрез приобщаване на притвора към молитвената зала посредством сгъваеми врати. Същият подход е използван и при терасата пред главния вход.

Осмоъгълните форми на молитвената зала, олтарната група и входната част са в символна съвършена симетрия като в древното арменско изкуство.

Снимки: Арменска църква и Столична община

В подземното ниво е разположена зрителна зала с почти същия брой места като основната зала на кота нула. Към нея са предвидени освен вътрешната вита стълба в преддверието и самостоятелен достъп отвън. Тя има сцена и анекси – бюфет, канцелария, технически и санитарни помещения за посетители и персонал.