Организираха работилница в търсене на решения за опазването на Царската гара в Казичене
29
Години наред паметникът на културата е оставен да се руши
В началото на месеца Фондация „Проект Бузлуджа“ заедно с арх. Таня Митакева проведе работилница в търсене на решения и перспективи за опазването на Царската гара в Казичене. Макар исторически ценна, днес спирката се руши между коловозите на преминаващите влакове. Гарата се намира в имот с идентификатор 35239.6110.504.4.
Източник: "Проект Бузлуджа"
В продължение на форум „Дигитализация и иновации за културно наследство“ на Фондация "Проект Бузлуджа" заедно с експерти и заинтересовани страни са обсъдени възможни подходи за опазване, потенциални партньорства и конкретни инструменти за защита и ревитализация на Царската гара. Събитието се състоя в реновираните пространства на Двореца „Врана“.
Източник: "Проект Бузлуджа"
По време на събитието арх. Митакева и клуб по жп моделизъм „България“ предоставиха а Музея “Врана” детайлен макет диорама на Царската спирка. Макетът е изработен от архитекта в колаборация с трима съмишленици от клуба по моделизъм – Владимир Колев, Иван Йорданов и Спас Смиленов. Диорамата ще бъде част от постоянната експозиция на музея.
Източник: "Проект Бузлуджа"
Организаторите на събитието уточняват, че е само началото и че предстоят още важни срещи и стъпки напред по темата. Междувременно преди месец вече бившият заместник-министър на транспорта Мурад Тюрк беше приет от цар Симеон II в Царския дворец „Врана“, като според съобщението специално внимание е било отделено на гарата в Казичене като част от усилията за съхраняване на историческото наследство и неговото интегриране в съвременната транспортна система, но без да се дават подробности за разговора.
Източник: "Проект Бузлуджа"
Ето какво разказва за Царската спирка в Казичене Константин Фичев - български белетрист, общественик и изследовател на културно-историческото наследство, потомък на възрожденския строител и архитект Уста Колю Фичето:
„В първите четиридесет години на двадесети век е изградена почти цялата железопътна мрежа в България. Основни двигатели за тази дейност са Цар Фердинанд, а по-късно и неговият син Цар Борис Трети. Основоположникът на династията на Кобургите на българския трон е имал няколко страстни увлечения, някои от които е предал на сина си Цар Борис. Царят-отец е бил много увлечен по ботаника и орнитология. Имал е пословична привързаност към лова и техническите постижения. В частност към железопътния транспорт и зараждащата се автомобилна ера. В много фотографии ясно личи, че Цар Борис с охота е приел лова и любовта към природата от царствения си баща, а любовта му към железопътния транспорт и различните видове локомотиви е пословична.
Още като много млад Царят Обединител се учи да управлява влак и получава свидетелство за правоуправление. Едни от уроците, и практическите упражнения той получава именно на теснолинейката от Казичене към двореца Врана.
Между двореца Врана и Казичене има една изтърбушена и почти заличена сграда. Въпреки злощастният вид на сградата, по останалото от нея моментално си личи бившият й блясък. Това е сградата на така наречената „царска спирка”. От нея с теснолинейка се е стигало директно до Двореца. Изграждането на тази малка гара вероятно се е осъществило между 1906 и 1911 година. Тогава Цар Фердинанд закупува чифлика, към който е принадлежала тази земя.
Изградена за снабдяване на двореца с въглища, храна и други, тя се е използвала и за посрещане на много гостуващи държавни глави на чужди държави. Има сведения, че през нея са минавали Джордж Пети и Александър Първи Караджорджевич. Сръбският крал идва на посещение в България две седмици преди да бъде убит в прочутият атентат в Марсилия, организиран от могъщото тогава ВМРО.
От тази спирка пътят към изгнанието поема първо Цар Фердинанд. След края на Голямата война, той е принуден да абдикира в полза на сина си и поема именно от тук пътуването си към Западна Европа. По-късно вече след края на Втората световна война, пак от малката спирка малкият Цар Симеон и остатъка от семейството тръгват от България.
До спирката е имало малък парк, а самият салон се е отоплявал от две кахлени печки, разположени в ниши в общото помещение. Сред руините на фасадата като диаманти в калта проблясват малкото, но невероятно красиви орнаменти. Богатата украса на самия вход и красивата изработка дори на най-дребните детайли показват, че за всичко е помислено добре предварително и му е отделено достатъчно време.
След 1944 година сградата е използвана не по предназначение като склад и за други цели. Има варварски преработки и отстранявания на цели елементи от цялостната визия на сградата. През 2008 година има идеи за събаряне на постройката, но тогава тя е спасена от напълно унищожение, като е призната за архитектурен паметник на културата."
Фотограф: Здравко Йончев, 2016г.
През 2021 година завърши реконструкцията на съвременната жп гара Казичене. Приемното здание беше модернизирано, бяха обновени всички инсталации и внедрени нови системи за контрол на достъпа и видеонаблюдение. Беше направена реконструкция на инфраструктурата и помощните технологични сгради и съоръжения. Дo вcичĸи нивa нa гapoвия ĸoмплeĸc бeше ocигypeн дocтъп зa лицa c нaмaлeнa пoдвижнocт. Подменени бяха настилките в района на гарата, имаше и дейности по паркоустройстово, озеленяване на площи и благоустройство.
Преди месец вече бившият заместник-министър на транспорта Мурад Тюрк беше приет от цар Симеон II в Царския дворец „Врана“, като споредсъобщението специално внимание е било отделено на гарата в Казичене, като част от усилията за съхраняване на историческото наследство и неговото интегриране в съвременната транспортна система.
