Паметниците на културата могат да бъдат съхранявани дългосрочно чрез публично-частни партньорствa
262
Доц. Атанас Владиков от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" от години изследва добри практики от Япония в сферата на образованието, науката и културата
Самурайският замък в Осака
В условията на ограничени публични бюджети и нарастващи разходи за поддръжка и съхранение на паметници на културата все по-актуален става въпросът за опазване на културно-историческото наследство. Според доц. Атанас Владиков от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" ключът към дългосрочното съхранение на културното наследство се крие в промяна на философията на приемането на артефактите като активи с икономически, социален и културен потенциал.
„В Япония е налице фундаментална промяна в подхода към разглеждане на културните ценности не само като реликви, които трябва да бъдат запазени, но и като публични активи, които могат да стимулират икономическа активност – туризъм, местен бизнес, културно разнообразие и социално сближаване", посочва доц. Владиков. Той дава примери със замъка „Бялата чапла" в Химеджи, парка на двореца „Осака" в едноименния град, сградата на комплекса „Акрос" във Фукуока, етнографския комплекс в село Ошино Хакай близо до планината Фуджи и много други, в които приходите, генерирани от „използването" на обектите на наследството, финансират „опазването" им.
Сред примерите, които посочва доц. Владиков, е Самурайският замък в Осака, построен през 1583 г. Поради земетресенията, промените в климата и изменението на стандартите в сградостроителството за почти 500 години е било наложително замъкът да се реставрира - с правителствена финансова подкрепа и включване на частния сектор с ангажименти към поддръжката на комплекса. При ценообразуването е калкулирана входна цена на билета за посещение за възрастен от 1200 йени или около 7 евро, а за студенти и ученици – 600 йени (около 3,5 евро).
В парка около замъка е възстановена историческа сграда, в която се помещават музей, ресторанти, кафенета, магазин за сувенири, които оферират пазарни цени за продуктите и услугите, които предлагат. Частният сектор управлява райони около замъка и въвежда атракции за посетителите, а общината осигурява контролната дейност в и около обекта. Този подход се разпознава като „инициатива за частно финансиране" и позволява създаване на партньорства за реконструкция и експлоатация на обекти на културното наследство, за генериране на приходи чрез привличане на посетители и за предлагане на услуги.
Анализът на доц. Владиков показва, че Япония е сред най-активните държави в рамките нa ЮНЕСКО – както финансово, така и институционално. През 2024 г. островната държава е четвъртият най-голям донор на организацията с дарени 33,4 милиона долара, а чрез доверителните си фондове подкрепя опазването на материалното и нематериално културно наследство.
Към 2024 г. повече от 1 200 обекта (972 културни, 235 природни и 41 смесени) са под закрилата на ЮНЕСКО, като броят им непрекъснато расте. В същото време публичните бюджети не нарастват със същите темпове. Според доц. Владиков японският модел на публично-частно партньорство се превръща в необходимост и може да се приложи интелигентно спрямо националния контекст.
С помощта на Япония повече от две десетилетия Египет работи за изграждане на публично-частния модел за Великия музей, който беше открит през ноември 2025 г. и за който Japan International Cooperation Agency (JICA) е отпуснала 80% от финансирането му.
„Японският модел на публично-частното партньорство е приложим в други страни и в България като успешен за опазване и развиване на природното и културно-историческото наследство, както и на привеждане на съвременни стандарти в образованието, науката и културата", коментира доцентът по международни икономически отношения и преподавател по няколко икономически дисциплини в Пловдивски университет. Доц. Владиков уточни, че приходите от билети, събития и дейности се реинвестират в самите обекти и по този начин културното наследство се превръща в активен елемент от местната икономика и създава работни места, туристически поток и приходи.
Според преподавателя България може да предприеме законодателни промени, да насърчи публично-частното партньорство в сферата на културата и да подкрепи активността на общините, като се привлекат експерти от страната и чужбина. Доц. Владиков е на мнение, че японският модел е реална възможност, която може да бъде осмислена и стратегически приложена у нас. Той изказа своето становище за първи път на конференция през октомври миналата година, посветена на 80-та годишнина от създаването на ООН, организирана от Института за държавата и правото към БАН.
Доц. Атанас Владиков е доайен на специалността „Международни икономически отношения" в ПУ „Паисий Хилендарски", която е най-старата и престижна специалност на Факултета по икономически и социални науки. Тя стартира през 1994 г. с основаването му и продължава да държи и до днес най-високия бал за прием в икономическите специалности. От години е в Топ 5 на предпочитаните специалности в Пловдивския университет. Повече от три десетилетия в нея се създават най-елитните експерти в страната, готови да работят на дипломатически позиции и високи аналитични позиции за взимане на решения в публични и частни структури. Доц. Владиков въвежда академичния стандарт (Силабъс), по който преподава „Публично-частно партньорство" в университета.
Източник: Екатерина Кючукова
