Публичната продан на Къщата на Гешов е спряна, след като Столична община поиска това с жалба срещу действията на частния съдебен изпълнител
215
Припомняме, че на 29 януари СОС одобри Общината да участва в търг за купуване на рушащата се знакова сграда
Източник: Citybuild.bg, 12 февруари 2026г.
Публичната продан на емблематичната къща на дипломата Иван Стефанов Гешов близо до Попа в столицата е спряна, след като Столичната община поиска това с жалба срещу действията на частния съдебен изпълнител. Имотът беше изнесен на търг в рамките на изпълнително производство срещу "Артемида-БСИ" АД. От „Московска“ 33 подчертават, че действията на общината не са насочени към участие в търга, а към защита на публичен актив с висока културно-историческа стойност, за който институцията е длъжна да положи всички законови усилия за съхраняване. Припомняме, че на 29 януари СОС одобри Община да участва в търга за купуване на рушащата се знакова сграда.
Жалбата е подадена на основание чл. 435, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, който дава право на трето лице да обжалва изпълнителни действия, когато изпълнението е насочено върху вещ, която не принадлежи на длъжника. Паралелно с това Столичната община поиска и спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 ГПК – до произнасяне на съда по спора за собствеността.
Крайният срок за подаване на оферти в процедурата беше 19 февруари, а отварянето им беше насрочено за днес. На 17 февруари Столичната община депозира жалбата си с настояване продажбата да бъде блокирана (това беше коментирано и по време на заседанието на Столичния общински съвет), доколкото според правния анализ имотът не следва изобщо да бъде обект на принудително изпълнение. В следствие на това публичната продан и изпълнителните действия върху имота бяха спрени с постановление на частния съдебен изпълнител, до изясняване на въпроса за собствеността.
Източник: Citybuild.bg, 12 февруари 2026г.
Как се стигна дотук
Проверката на Столичната община проследява поредица от сделки назад във времето. В края на 90-те години Столичният общински съвет взема решение имотът да бъде апортиран в капитала на общинското дружество "Софийски имоти" ЕАД. Впоследствие дружеството извършва ново разпореждане – апорт на същия имот в капитала на частното дружество "Артемида-БСИ" АД, което по-късно е вписано като собственик. На това основание имотът е бил ипотекиран в полза на "Инвестбанк" АД, а след натрупване на задължения се стига и до изпълнително производство и публична продан.
Защо Столичната община оспори собствеността
Според правния анализ на общината ключовият проблем е още в първата сделка - апортирането на имота в капитала на търговско дружество. Позицията на Столичната община е, че към момента на този апорт имотът вече е имал статут на публична общинска собственост по силата на закона. Това следва от § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно който държавни имоти с културни и обществени функции преминават в собственост на общините. Сградата е функционирала като “детски дом”, което я поставя именно в хипотезата на имот с обществено предназначение по смисъла на тази разпоредба.
Допълнително, сградата е обявена за недвижима културна ценност. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост такива имоти са публична общинска собственост. Този статут има строго определен правен режим. По силата на чл. 7, ал. 2 ЗОС имоти публична общинска собственост не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права и са извадени от гражданския оборот. Това означава, че не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, включително апорт в търговски дружества.
На това основание Столичната община счита, че апортът е нищожен по чл. 26, ал. 1 ЗЗД като сделка, извършена в противоречие със закона и с невъзможен предмет. Оттук следва, че всички последващи сделки, извършени въз основа на него, включително прехвърлянето към "Артемида-БСИ" АД и учредените ипотеки към "Инвестбанк" АД, също са опорочени, тъй като праводателят не е притежавал валидно право на собственост.
Какво следва
С разпореденото спиране на публичната продан на този етап е предотвратен рискът сградата да премине в частни ръце в рамките на принудително изпълнение. Паралелно с процесуалните действия по спирането, Столичната община вече е завела иск по чл. 440 от ГПК за установяване, че имотът, върху който е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Чрез това производство общината цели съдът окончателно да се произнесе по въпроса за собствеността и допустимостта на принудителното изпълнение върху имота. От изхода на това дело ще зависи и следващият етап от съдбата на къщата на Гешов.
