Златю Бояджиев в галерия Върхове
4733
По случай рождения ден на Златю Бояджиев /22-ри октомври/ в галерията на СИБАНК в София гостуват познати и непоказвани картини от колекцията на неговия син Георги Бояджиев.
Изложбата ще бъде открита на 20-ти октомври и ще продължи 15-ти ноември. В нея са включени няколко портрета на майката на художника от първия му период преди 1951-ва, когато той получава тежък инсулт, както и по-късни портрети на различни негови родственици, на съпругата му, на дъщеря му. Тази серия оформя една особена тематична линия в експозицията - от семейството за семейството, която разкрива лица и моменти от личния живот на известния художник, от родословието му и от неговите сантиментални спомени. Портретите са допълнени от няколко живописни пейзажа от Пловдив и Мелник, както и от мащабната композиция „Апокалипсис", която Златю Бояджиев рисува през 1969-та година. В нея на фона на познатия и толкова обичан от него пловдивски пейзаж е развит един съвременен апокалиптичен хаос и безпорядък, в който като полудели се прескачат фигурите на свещеници, влюбени, грешници, самоубийци, пророци, селяни, прасета, кучета, туземци... Верен на експресивния си цветен стил, с който всички го познават, примитивен и спонтанен, Златю Бояджиев като че ли е въплътил в тази композиция своята мълчалива критика към заобикалящия го свят, към порядките на обществото, към суеверията и стереотипите. В центъра на самия Апокалипсис той е избрал да постави именно налудничавата фигура на един художник, размахал четката и палитрата си като оръжие. Освен живописните работи в изложбата са включени и около 10 рисунки от първия му период. Част от картините напускат за първи път ателието му.
Златю Бояджиев безспорно е един от най-известните и обичани български класици. Роден на 22-ри октомври 1903-та г. в Брезово. Учи в Търговската гимназия в Пловдив. През 1931-ва завършва Живопис при проф. Цено Тодоров в Националната художествена академия в София и се връща в Пловдив, където става учител по рисуване в Пета прогимназия. Ранното му творчество се развива в посока на традиционния реалистичен академизъм. След инсулта през 1951-ва той започва да рисува с лявата ръка в съвършено различен, наивен, цветен и неповторим стил. С необходимия нерв във жеста на четката, с търпеливо наблюдение на натурата, продуктивен и влюбен в слабостите на хората и капризната красота на природата Златю Бояджиев се утвърждава като един от малкото изявени индивидуалисти в българското изкуство. Умира на 2-ри февруари 1976-та година в Пловдив.
на снимката: картината на Златю Бояджиев "Нестинари"
